Компостът е резултат от естественото разграждане на органични отпадъци. При този процес, милиони малки микроорганизми преработват битовите и градински отпадъци и ги превръщат в ценен естествен тор. На вид този тор е черен и рохкав и е изключително богат на хранителни съставки за растенията.
Защо да компостираме?
Всеки от нас генерира около 500 кг отпадъци годишно и близо 30-40% от тях са биоразградими и могат да бъдат преработени. Компостирайки в къщи, ние допринасяме за намаляване на количеството отпадъци, отиващи на бунището. При депониране на сметището, отпадъците започват да гният, протича анаеробен процес, при който се отделят силно отровните амоняк и метан. От друга страна, крайният продукт от компостирането е висококачествен и екологично чист хумус, съдържащ всички аминокиселини и минерали, нужни на едно растение.
Какво може да се компостира?
Растителни остатъци от двора и градината като: слама, окосена трева, окастрени клончета и цветя, сухи листа. За компостиране са подходящи и по-голямата част от кухненските отпадъци като: обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца. Други отпадъци от органичен произход като хартия, картон, дървени стърготини също могат да се слагат.
За препоръчване е да не се слагат остатъци от месо, кости, риба и млечни продукти, тъй като могат да предизвикат неприятни миризми и да привлекат гризачи.
Какво е важно да знаем?
Ако искаме нашият компост да стане максимално бързо, трябва да се стремим да спазваме оптимално съотношение между въглерод и азот от 25:1, т.е. 25 единици въглерод към една единица азот. Богати на въглерод са “кафявите” материали като: клони, слама, сухи листа, дървени стърготини, картон, докато “зелените” като: окосена трева, обелки от плодове и зеленчуци са влажни и богати на азот.
Друг важен фактор при компостирането е нивото на влага; тя трябва да е около 60%. Ако спазвате балансирано съотношение от въглерод и азот, ще осигурите и правилното овлажняване на компоста. Материалите трябва да са влажни на пипане, но да не тече вода от тях. Ако компостът е прекалено мокър, трябва да добавите сухи “кафяви” материали. Ако пък е прекалено сух, рискувате процесът на компостиране да спре, ето защо трябва да прибавите повече богати на азот отпадъци.
Микроорганизмите, които образуват компоста, се нуждаят от въздух за да живеят. По време на разлагането обемът на компоста намалява драстично, намалявайки по този начин и количеството наличен кислород. Ето защо е важно да разбърквате съдържанието, осигурявайки проникването на въздух. Колкото повече го разбърквате толкова по-добре. От 1 до 2 пъти на месец е достатъчно за процес, който ще трае между 5 и 6 месеца.
Как и къде мога да компостирам?
За да копостирате, се нуждаете от градина или двор. Ако използвате компостер, трябва да го сложите директно върху почвата за да осигурите директен достъп за микроорганизмите. Компостерът регулира влагата и притока на кислород и така ускорява процеса на компостиране. При него може да извличате готов компост до 2-3 пъти на година.
Има около 80 вида магнолии, разпространени в топлите области на Източна и Югоизточна Азия и южните и югоизточни райони на Централна Америка. Въпреки субтропичния си произход, някои видове се чувстват ...
Многогодишните части на главината - стъблото, рамената и кордоните, както и тяхната височина и пространствено разположение определят формировката (формата) на резитбата. В зависимост от височината на ...
Съществуват два типа най-често срещани грешки, които се допускат при създаването на живи огради. Първата е, че малко от начинаещите градинари имат предвид факта, че при засаждането на храстчетата по о...
Това са нашите мълчаливи пътеводители. Те определят маршрута ни за движение по участъка, помагат бързо да се преместим от един ъгъл на градината в друг, свързват различните зони, постройки и елементи ...
Отглеждане на захарна царевица