ЯДЛИВА ГЪБА. Вкусна, с добър аромат, но годна за консумиране само, докато е млада. Преработва се предимно като маринована с подправки. Застарялата гъба се обработва трудно и не се понася добре от организма. Расте върху жива или мъртва дървесина, предпочита широколистните видове...
ЯДЛИВА ГЪБА, но не особено качествена. Много бързо червясва. При изваряване става червеникава. Расте само в иглолистните гори, като предпочита по-леките почви. Появява се в края на пролетта, при дъждовно време и през лятото, но също масово през есента. Обикновено расте като „са...
НЕЯДЛИВА ГЪБА. Няма хранителна стойност, поради почти пълната липса на аромат и вкус. Расте в широколистните гори - предпочита буковите, най-често под храстите през лятото и през есента. ОПИСАНИЕ: Шапката е полукълбовидна, заоблена, по-късно провиснала, с диаметър 6-1...
ОТРОВНА ГЪБА в прясно състояние. Съдържа алкалоида гиромитрин, откъдето носи и латинското си име, наричан още и хелвелена киселина. След пълно изсушаване на гъбата алкалоидът, който е много летлив, се отстранява и гъбата става напълно годна за консумация. Но само след изсушаване!...
СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА. Общо е становището на всички специалисти, че това е най-отровната гъба в природата. По данни от световната литература над 90 % от отравянията се дължат на зелената мухоморка. Тя съдържа много от отровите циклопептиди фалоин, фалоидин и аманитохемолизин и др., ...
СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА. В кожицата на шапката се съдържат големи количества токсини: мускарин и гъбен атропин. Действието на токсините се проявява в нарушаване на кръвообращението, вегетативната нервна система и храносмилането. Опасността от отравяния се засилва от голямата й прилика...
