Ехмеята е един от удивителните представители на семейство Бромелии. Повече от 180 вида ехмеи обитават тропическите и субтропични области на Южна и Централна Америка. Това са многогодишни тревисти епифити с късо стъбло и едра розетка от от твърди листа с разнообразно обагряне. Седящите цветчета се кипрят в гъсти компактни съцветия. Те са с много интересен строеж и са оцветени в розово, коралово, златисто-червено, алено или синьо.
Името на ехмеята на гръцки означава “връх на копие”. И наистина цветето напомня готов за бой воин: излизащите от фуниевидната розетка и обърнати надолу листа са плътно покрити с шипове, даже цветовете са защитени от заострени прицветници.
В домовете обикновено се отглежда ивичестата ехмея, която се произвежда промишлено от много цветарски компании. Листата й са дълги до 50 см, на ширина са 5-6 см. Те са светлозелени, нашарени с широки сребристобели или розови напречни ивици. Съцветията са с форма на шишарка, гъсти, с многобройни розово-червени прицветници. Цветчетата са дълги около 3 см, отначало са сини, след това добиват червен или виолетов цвят.
Ехмеите са светлолюбиви, но не бива да се излагат под преки слънчеви лъчи. Най-добре се чувстват на източен или югоизточен перваз. Също така обичат топлината – през цялата година температурата не бива да пада под 18 градуса. Поливат се само с престояла затоплена вода. От април до октомври пръстта в саксията трябва да е непрекъснато леко влажна, от ноември до април се полива много внимателно и оскъдно. През горещите летни дни водата се излива в средата на листната розетка, но не бива да се задържа дълго там, защото листата ще загният. Освен това трябва често да се пулверизира. През пролетта и лятото 2 пъти месечно във водата се добавя комбиниран минерален тор. Пресаждат се 2 пъти годишно в специален субстрат за епифити.
Ехмеите цъфтят от май до октомври, всяка розетка цъфти само веднъж в живота си. След прецъфтяването съцветието внимателно се отрязва, а все още красивата листна розетка се отглежда грижливо, докато от основата й се появят детки. Когато достигнат половината от височината на майчиното растение, те внимателно се отделят и се засаждат в самостоятелни съдове. Те ще зацъфтят, когато достигнат оптимален размер, за което трябва добре да се грижим за тях.
Тайните на успеха
Вода: През лятото се дава обилно, през зимата оскъдно.
Светлина: Обича много слънце.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Два пъти месечно през лятото.
Резенето може да се отглежда като едногодишно, двугодишно и многогодишно растение. Било е известно на египетските лекари, по читали са го и древните китайци, индуси, рим ляни и араби. Плиний Стари пиш...
Овощните дръвчета оформят короните си в продължение на няколко години. Овощарят се намесва главно по време на зимната резитба, но и през лятото има какво да прави. Сега, през юни, ако има филизи по ...
Латинското име на маймунското цвете е мимулус рингенс. Отнася се към семейство Scrophulariaceae. Това е един от 100-те вида, включени към рода мимулус. Заслужава да му се отдаде специално внимание, тъ...
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...
Пеларгониум (мушкато)