Зокумите се нападат рядко от болести. От неприятелите обаче много често се срещат щитоносни въшки. Почерняването е именно последица от такова нападение. Въшките се настаняват по кората на стъблото, клоните, леторастите, дръжките на листата, листата и смучат сок от тях. При храненето си те отделят сладка, леплива течност, наречена “медена роса”. При по-голямо намножаване на въшките, тя е в голямо количество и замърсява силно нападнатите части. Появата на чернилка по листата пречи силно на асимилацията и дишането, и може да причини изсъхване и опадане. Растенията, особено младите, се развиват зле.
Мерките за борба срещу щитоносните въшки дават възможност да се премахне и чернилката. Тези неприятели обаче не се познават, откриват се трудно и не винаги срещу тях се води борба. Характерно за тяхното устройство е това, че тялото им е покрито с восъчно образувание, наречено “щитче”. Подвижни форми са само новородените ларви и то за кратко верме. Женските и ларвите през отделните стадии на развитие остават неподвижни. Мъжките са крилати и подвижни.
Какви неприятели може да се срещнат
При олеандъра много често се срещат няколко вида плоски щитоносни въшки:
Кафява щитоносна въшка. Тялото на възрастната женска е жълто, яйцевидно, покрито с кръгло, тъмнокестеняво щитче с диаметър около 2 мм. Родените малки подвижни ларви се разселват по растенията, по-късно се прикрепват, загубват краката си и стават неподвижни. Тялото им започва да се покрива с восъчно щитче.
Жълто-сивата щитоносна въшка е дребна, с кръгло, жълто-сиво щитче с диаметър 2-2,5 мм. Намножава се силно и може да покрие цялата повърхност на листата. Натрупва се и по клонките.
Сферичните щитоносни въшки са опасни неприятели на зокумите. От тях най-разпространена е полусферичната щитоносна въшка, която е едра, с твърдо, силно изпъкнало, жълто-кафяво щитче, с диаметър 8 мм. Щитчето е сраснало с тялото й. Прикрепва се по растенията неподвижно. Женската ражда ларви, които се придвижват по клонките и листата.
Меката щитоносна въшка е по-дребна, зелено-кафява. Намира се по горната и долната страна на листата. Причинява поява на чернилка.
Мерките
За пръскане са подходящи следните препарати, дадени в доза за 10 л вода: актелик 50ЕК – 15 мл или талстар 10ЕК – 3 мл. Карантинният срок е 7 дни.
Пръскането се прави срещу младите подвижни ларви и тези с още незатвърдели щитчета. При възрастните женски и при ларвите препаратът не може да засегне тялото на въшката. Необходими са две или три последователни пръскания в интервал 8-10 дни.
За да полепне добре по листата към разтвора, прибавете малко захар. Добре е преди третирането, зокумите да се напръскат обилно само с чиста вода. При пръскането с разтвора обаче, те трябва да бъдат напълно сухи.
У нас празът се отглежда предимно при напояване във фитарии. Преди разсаждане на разсада на постоянно място се прокарват напоителни вади и фитарии. Засаждането на готовия разсад се извършва от 25 юн...
Тиквичките се отглеждат чрез засяване направо на постоянното им място или чрез предварително производство на разсад. Трябва да се има предвид, че младите растения са силно чувствителни към ниски темпе...
Кукурякът вече разцъфтя. Освен че е едно от първите цветя, предвестници на пролетта, той е и много полезен за всеки градинар. Не само ще украсява стаята, но и може да го използвате срещу някои неприят...
Дивият чесън е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Liliacea-Лилиецветни. Известен е още със синонимите левурда,мечи лук. У нас се среща по високите части на нашите планини, по вла...
Подгответе за зимно пръскане