Къдравостта по прасковите се лекува сега

Тази болест, къдравост по прасковата, е разпространена из цялата страна. Най-вече страдат дръвчетата в по-хладните и влажните райони. Нищо обаче не гарантира сигурността на прасковите и по другите места, още повече, че пролетта навсякъде много или малко е влажна и хладна. Известна устойчивост проявяват сортовете Редхейвън и Рубиред, но и те страдат, което налага при всички случаи да се вземат мерки срещу проявите на болестта.
Тя се причинява от един вид гъбичка (Taphrinia deformans), която зимува между люспите на пъпките. Напролет с началото на сокодвижението и набъбването на пъпките те проникват в развиващите се листа и образуват по тях бледожълти или червеникави подутини, които ги деформират. Листата изглеждат накъдрени и оттам идва популярното име на болестта. Върху заразените тъкани се образува белезникав налеп. По-късно листата окапват. Страдащите дръвчета дават малко и дребни плодове, залагат малко плодни пъпки за следващата година и стават по-неустойчиви на зимните студове.
Срещу тази болест най-голям ефект имат т. нар. зимни пръскания. Първото се извършва през есента при 60-80% окапали листа. Използва се двупроцентов бордолезов разтвор. Пръска се в тихо време при температура на въздуха не по-малка от 3-4 градуса, когато няма опасност от замръзване на разтвора по клоните на дръвчета или отмиването му от дъждове преди да е засъхнал. Облива се хубаво цялата корона, както и стволът. За да се постигне добро обливане, разпръсквачът на пръскачката се нагласява така, че да изхвърля струя от едри капки. Това пръскане се повтаря по същия начин в края на зимата преди набъбването на пъпките, но с еднопроцентов бордолезов разтвор.