Понякога рано през пролетта, след развитието на лозите, а в други години по-късно през юли-август се наблюдава жълтеене на листата. През първата година от засаждането то се проявява слабо и в по-късно лято. На втората година жълтеене се забелязва още в началото на пролетта и се увеличава до края на вегетацията. Това се повтаря и през следващите години, докато лозите напълно загинат. Пожълтелите листа стават кафяви и изсъхват.
Болните главини дават много разклонения и заприличват на втрънчени храсти. Леторастите се скъсяват. Зеленото грозде също пожълтява и започва да пада. Хлорозата се дължи на почвата, върху която отглеждаме лозите. При голямо количество варовик в нея активният калциев карбонат отнема желязото от тъканите на лозата и те не могат да образуват хлорофил. Хлорозата може да се лекува чрез пръскане или торене с препарати, съдържащи желязо. В миналото и сега се лекува с зелен камък FeS04. Около всяка лоза се заравя по 500 г през есента или да се полее в края на зимата с 5% разтвор от него.
Сега успешно може да напръскате с лактофол Fe в доза 40 мл за 10 л вода. Това се прави сутрин до 10 ч или след 16 ч, когато температурите намалеят. В облачно време може през целия ден. При валежи или сутрешна роса подхранване не се прави. Листните торове могат са се смесват с фунгициди и инсектициди.