Сладката стевия (Stevia rebaudiana) произхожда от Южна Америка. Тя е много интересна билка. Среща се по високите части в условията на влажния субтропичен климата на Парагвай, Аржентина и Бразилия и е била използвана от местното население от векове.
Растението се развива добре при естествени условия – при температура над нула градуса е многогодишно. В умерения пояс може да се отглежда в едногодишен цикъл с многогодишно използване на корените. В природата стевията достига 60-70 см височина. Представлява силно разклонено храстче, чиито листа са прости, цветовете -дребни, бели. Кореновата й система е много добре развита.
Стевията е билка, която в сурова форма е 10-15 пъти по-сладка от захарта, а извлечената концентрирана течност е 300 пъти по-сладка от най-популярния подсладител. 1 грам стевия може за замени 30 грама захар.
Стевиозидът, който придава сладкия вкус на билката при употребата й е екстракт от листата на стевията, за които се знае, че са много полезни и нетоксични. Стевиозидът е доказано безопасен, въпреки че леко променя вкуса на храната.
Стевията е ново растение за флората на нашата страна. При климатичните условия на България тя може да се отглежда като едногодишна култура с многогодишен цикъл на развитие. В Института по земеделие край град Шумен е разработена технология за производство на разсад и отглеждане на стевията. Установени са биологичните изисквания, адаптацията, условията за получаване на разсада и култивирането на стевията при полски условия.
Когато сладката стевия се отглежда като първа култура, при достигане на фаза бутонизация, което обикновено е след 15 август, растенията се изрязват на височина 10-15 см от повърхността на почвата. За да се запази качеството на суровината, стъблата и листата се изсушават под навеси или в оранжерии. След изсъхване листата се оронват от стъблата и се съхраняват в найлонови чували в сухи и проветриви помещения.
Стевията е безопасен продукт. Служи за производството на вещества със сладост от 50 до 450 пъти повече от захарозата. Агропродуктът са сухите листа на стевията. 30 до 50 листа, стрити на прах, са достатъчни за придаване на приятен сладък вкус на 1 литър вода. Стевията не губи своите свойства и при нагряване. Тя се използва в хранително-вкусовата промишленост за производството на храни и на медикаменти за диабетици и хора с наднормено тегло, със сърдечно-съдови проблеми и нарушения в обмяната на веществата.
Първо: Новата саксия не трябва да превишава по размер с 3-5 см предишната. Голяма е вероятността растението да не може веднага да усвои почвата и затрупалият го субстрат да го погуби. Но има и растени...
Различните сортове имат различна склонност към изресяване. В хладно време и повече дъждове обаче явлението се среща почти при всички. Когато това стане, окапват цветни бутончета, цветове и завръзи. Ра...
На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените пл...
Дървесинното гниене е сравнително често заболяване по възрастните костилкови дървета. Най-често се нападат сливите, черешата и бадема. Загиват върховете на клоните, листата са по-дребни и жълто-зелени...