Разсадът за топлолюбивите ранни зеленчуци (домати, пипер, патладжан) се отглежда на два етапа. Първият е т. нар. гъст разсад. Израсналите нагъсто растения впоследствие се засаждат на по-големи разстояния едно от друго, т. е. пикират се и това вече е пикираният разсад. Така на по-малка площ в началото се отглеждат с по-малко разход на топлина повече растения. За пикирания разсад разходът на топлинна енергия относително намалява, защото и времето омеква.
Този технологичен процес спазват и любителите градинари. В саксии, сандъчета или парници първо отглеждат гъст разсад. Лошото е в това, че много често той е прекалено гъст. Току що-поникналите растения веднага започват да си пречат, стъбълцата им изтъняват, полягат и много често загиват от болестта сечене на разсада. Това се получава при ръчното разпръсване на дребните зеленчукови семена. Смесването им с дървесна пепел с цел да се разпръснат по-равномерно е остаряла практика и твърде ненадеждна. Има ръчни редосеялки, но на повечето любители за малките им нужди те не са необходими.
Ще преодолеете неприятните последици, ако засявате семената в редове. Тях може да очертаете върху почвената повърхност в съда или лехата с помощта на пръчка или друг предмет. Разстоянието между редовете не бива да е по-малко от 3 см и не си заслужава да е повече от 5, щом ще се пикира. Семената положете на сантиметър-два едно от друго в реда. Няма да ви отнеме много време. След това ги покрийте с 1,5-2 см пласт торопочвена смеска и полейте с пулверизатор или гръбна пръскачка, ако лехата е голяма.
Празът е една от най-старите зеленчукови култури. Произхожда от средиземноморските райони и Западна Азия. Отглежда се и се консумира в почти всички европейски страни както в прясно състояние, така и п...
Отглеждането на плодни дървета - палмети беше мода в нашето земеделие преди около 40-50 години. По това време голяма част от овощарите в Италия, Франция и други страни създадоха средно гъсти насаждени...
Листният магданоз се ползва не само като подправка. От него може да си приготвите паниран магданоз, магданозени кюфтета, супа от корените и да ароматизирате с маслото от плодовете му вина, сирена и др...
Можем да го направим и през пролетта, но най-подходящият момент е есента и то началото й – месец септември. Това се отнася не само за божура, но и за други многогодишни видове като перуника, астилбе, ...