Вечнозеленото растение от семейство розоцветни е интересен декоративен храст, който краси градините по Черноморското ни крайбрежие. Там ще го срещнете в много вилни парцели и в парковете. Японската мушмула е разпространена също в Петричко-Санданския район, Стара Загора, Сливен, Пловдив. Много добре се развива в стайни условия там, където отглеждането й на открито е невъзможно. Така тя обогатява домашния уют със своите едри и красиви листа и цветове, събрани в кичури. Всеки, който разполага с остъклена тераса, по-голямо помещение или офис, може да опита да си отгледа това интересно растение.
Може да е като храст или дърво
Оформена като храст или дърво с корона, японската мушмула има едри ланцетни листа с продълговато овална форма и със заострен връх. От горната част са лъскави и ярко зелени, а отдолу - силно окосмени. Цветовете са двуполови, с пет бели венчелистчета, събрани в съцветия на кичури на върха на леторастите. Имат силен аромат и са медоносни. Цъфтежът трае около 1,5 месеца от октомври до декември. Завръзите се развиват през зимата и пролетта, а плодовете стават готови за консумация в началото на лятото. Плодовете са с големината на орех или на яйце и с овално-кръгла или яйцевидна форма. Имат тънка кожица, отначало зеленикава, а след това оранжево-жълта или златиста при узряване. Месото е ароматно, сочно, жълтеникаво, топящо се, сладко, с приятен своеобразен вкус. Във всеки плод има и по няколко едри семена. В кичур има до 12 плода. Те са много вкусни, тъй като са богати на захари, ябълчна киселина и други съставки. Листата се препоръчват като средство срещу кашлица. Плодовете се консумират в свеж вид или преработени в компоти и сладка. От семената е възможно да се приготви кафе - сурогат.
Ражда след пет години
Растението започва да плододава към 5-ата-6-ата година в зависимост от това дали е облагородено, вкоренено или е от семенно поколение. Средно от един храст се набират 60 до 80 кг плодове.
Размножава се чрез семена, присаждане, вкореняване на резниции отводи. За под-пожки могат да се използват японската мушмула, дюлята, обикновената мушмула, попската круша, ябълката и глогът. Освен нормалното окулиране се прилага и присаждането на разцеп или на страничен зарез през март.
Издържа до минус 15 градуса
Обикновено растенията издържат ниски температури до минус 12-15 градуса, а цветовете - не повече от минус 5 градуса. Много са чувствителни към мразовете в края на цъфтежа. Затова японска та мушмула успява да се развива нормално само в районите с мек климат.
Изискванията към мястото не са много големи, но при свежи и богати почви, с добър въздушен дренаж и добра влагоо-безпеченост дава много повече плодове.
Корените са плитко, трябва често дa се полива
Кореновата система се разполага близо до почвената повърхност и затова трябва редовно да се напоява. Растенията се засаждат на разстояние 4-6 м едно от друго. Короната се оформя през втората и третата година. Не бива да се сгъстява.
Японската мушмула е твърде отзивчива на торене, затова се препоръчва всяка година в млада възраст на едно растение да се осигурява по 15-20 кг добре разложен оборски тор, а за плододаващите - по 20-25 кг. Резитбата на храста или дървото е много слаба, защото короната се формира естествено. Когато растението започне да застарява, тогава се налага по-силна намеса за подмладяване на отделни части на короната.
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...
Няколко вида молци са изкушени от червения пипер. Молецът по сушените плодове, който напада също ядки, зърно, семена, хлебни изделия, сушени билки силно вреди на подправката. Дребната пеперуда е оцвет...
Пожълтяването на листата на кипарисите, отглеждани в саксии на открито, може да се дължи на две причини: първата причина може да е малкия обем, в който са настанени корените. Известно е, че те се разв...
Ако забележите, че листата на кайсията са като прегорели, много вероятно е дървото да изпитва калиев глад. Това е един от овощните видове, който има най-големи изисквания към този елемент. Причината е...
От какво зависи устойчивостта на лозата?