Изсъхването и загиването на плодните дръвчета в последните години е състояние, което се констатира на много места в страната. Обикновено това е предизвикано от болести (цитоспороза, антракноза и др). Най-опасна е цитоспорозата, която води до гибел на плодните дръвчета. Заболяването се предизвиква от гъби, които поразяват кората на дръвчетата. Трябва да се отбележи, че влажното време благоприятства развитието на гъбата, а горещините предизвикват бързата гибел на поразените дръвчета. При тази болест една от правилните мерки е да се изчисти заразеното място с остър нож до здрава тъкан, а не само да се отчупят поразените фрагменти. Освен това обаче, много вероятно е освен цитоспорозата дръвчетата да бъдат поразени и от друга болест - повърхностна некроза, която сама по себе си е пагубна за възрастните круши и ябълки, но се маскира като коварни поражения по кората и проблемът е трудно забележим навреме.
На младата или гладка кора първите некрози лесно се забелязват след намокряне на ствола с вода. На фона на мократа зеленикава кора болните участъци имат кафяв оттенък. Ако на ствола кората се отлепва от некрозата, то трябва да се изчисти, а след това трябва да намокрите долната тъкан, за да видите дали и тя е нападната, и така до здрава тъкан.
Ефективната борба с цитоспорозата може да се направи само в началния стадий. Първото петно трябва да се изчисти до здрава тъкан като хванете и около 3 см от непоразената кора, а след това обработите с мед съдържащ препарат, след изсъхването да обработите с градинска вар. Можете да спасите дървото от некрозата като колцувате ствола, но в този случай трябва да изчистите до здрава тъкан.
За да избегнете гибелта на плодните дръвчета от болести по кората, трябва да следите за тях от първата година на засаждане, като почиствате изсъхналите клонки, почиствате и дезинфекцирате заразените места. Ефективна профилактична мярка е и варосването на стволовете на дърветата до началото на скелетните клонки. Имайте предвид обаче, че варосването може да маскира некрозата. Тоест трябва да варосвате само здрава или предварително излекувана кора.
На пръв поглед тези рядко отглеждани у нас растения лесно могат да се вземат за обикновени хвойнови храсти. Докато не цъфнат! Тогава всеки, който има макар и бегли ботанически познания, ще се замисли ...
Зелчетата на брюкселското зеле се прибират от октомври, та чак до студовете. В южните райони на страната - и през зимата. В промръзналите зелчета се увеличава съдържанието на захари, подобрява се и вк...
Розите, които се отглеждат в саксии, изискват повече грижи, но тяхната стихия е създаването на неповторима обстановка в жилището. При засаждането им трябва да съобразите големината на саксията със сор...
Патладжанът се отнася към групата на топлолюбивите зеленчукови култури. По своите изисквания към условията на отглеждане – топлина, светлина, влага, почва, предшественици и др., той не се отличава същ...
Защитете дръвчетата от гризачи