Вилите по-често се строят на терени с бедни почви, отколкото в богати равнини. Но с усвояването на имота възниква и желанието да цъфтят в двора разни цветя, да виреят зеленчуци. Как да стане това обаче, когато почвеният пласт е някъде около десетина сантиметра дебел, а няма зеленчуков вид, който да не изисква поне 30 сантиметров плодороден пласт.
И непосветеният в градинарството ще потърси решението в богатото торене с оборски тор. Прав ще е. Но освен оборски тор, със същия успех може да използва и угнилите растителни и животински остатъци, известни като компост. Това е висококачествен органичен тор.
Първата работа при усвояването на вилния терен е да се почисти от храсти, едри камъни и от остатъците строителни материали. Едва тогава се пристъпва към прякото подобряване на почвата. Органичният тор се вкарва в почвата чрез обработката й. Не е желателно веднага да се пристъпи към обработка на 30 и повече сантиметра дълбочина. Пластът почва, създаден от природата се уголемява постепенно с по няколко сантиметра на година, за да не се изнася на повърхността много пръст от неплодородния долен пласт. Така за няколко години почвата се облагородява напълно. Разбира се през този период се отглеждат и зеленчуци, от които се получават все по-добри и по-добри резултати.