Дрян най-лесно се хваща от отвод

Едва ли има някой у нас, който не е свивал дрянови клончета за суровачка. Ценни са и дървесината, и плодовете на това растение. От дренките се правят вкусни компоти, сокове, конфитюри, желета.
Освен като диворастяща форма, напоследък дрянът нашироко се отглежда и като любителска култура. Особен интерес има към размножаваните у нас няколко ценни едроплодни форми, които официално са признати за сортове. Посадъчният материал от тях е доста дефицитен на пазара заради трудното размножаване. Ето защо е добре любителите овощари да научат как се размножава дървото и това ще им позволи сами да си произведат посадъчен материал от едроплодния дрян.
Единственият начин за запазване на качествата на майчините растения, както е и при другите овошки, е вегетативното размножаване. В практиката най-често дрянът се хваща от отводи и чрез присаждане.
Дрянът има способността да образува много прикоренови издънки, които сравнително лесно се вкореняват. Издънки се използват само когато растението е на собствен корен, а не е присадено.
За вкореняване могат ца се вземат и клонки, израснали по-високо в короната. Леторастите се извиват дъговидно и се закрепват в предварително изкопана канавка. Върхът остава над почвата, прикрепен към забито до него колче. Вкореняването ще е много по-бързо, ако кората в мястото на прививката предварително се нарани или се отдели малък кръг от нея. Отводите се поставят в почвата през есента или рано напролет, покриват се с лека почва, смесена с оборски тор.
През вегетацията е необходима оптимална влажност там, където е пъхнат отводът. Вкореняването може да стане за една година, но по-добре отводите да престоят две години, преди да се отделят от майчиното растение.
Присаждането е другият начин за размножаване на дряна. Тук обаче има доста трудности. Костилките много бавно поникват, после семеначета се използват за подложки. А и процентът на прихващането никак ни е висок. Семената (костилките) за подложки се събират от плодове, започнали да се зачервяват, без да са напълно узрели. Те изискват продължителна стратификация - около 20 месеца, и поради това през първата година след засяването поникват много малко. Едва на втората се появяват по-голямата част и най-много 50% от тях са годни за присаждане. Част от семената поникват чак през третата година.
За да се подобри поникването, се прилага т. нар. топла стратификация. Семената се поставят във влажен пясък в продължение на два месеца при 21-30°С. После температурата се понижава от 0 до минус 4-5°С. Има и други начини за третиране - със сярна киселина, натриева основа. За подложки могат да се използват и млади дренчета, поникнали в горските масиви около дряна.