Градина » Захващайте се с прибирането на орехите

 Захващайте се с прибирането на орехите

На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените плодове се почистват много по-трудно. Това се отразява върху рандемана и на качеството на ядките. Късно прибраните плодове променят цвета на черупката, ядковата кожица потъмнява и те придобиват непривлекателен външен вид.
Беритбената зрелост на районираните орехови сортове у нас обикновено настъпва от края на август в по-топлите райони до средата на октомври в по-високите месторастения.
Установено е, че най-рано узряват плодовете на сортовете Преславски, Перущенски и Силистренски, а най-късно на Сливенски, Дряновски и Кукленски. Извор 10 става готов за прибиране между 10 и 20 септември.
Често в по-сушави години орехите узряват по-рано, същото важи и за дърветата, нападнати от болести и неприятели.
Добре е проекцията под короната по почвената повърхност да се застила с полиетиленови платна или други събирателни платнища, независимо от това, че тази площ е твърде голяма - това все пак намалява време и труд.
След брането и почистването на околоплодниците плодовете трябва да се изсушават, тъй като съдържат около 30 % влага и все още не са готови за трайно съхранение.

Два начина за изсушаване

• Орехите се оставят на пряка слънчева светлина, при дъждовно или влажно време се прибират на закрито.
• Поставят се в специални сушилни от тунелен тип с регулирано подаване на топъл въздух (35-400).
За да се получи добра търговска стока, плодовете могат да се опушат със сяра в затворени помещения за избелване (но сярата може да проникне вътре в тях през основното отвърстие) или да се измият с чиста вода и отново да се подсушат. Така орехите придобиват равномерна светложълтеникава окраска и такива партиди хващат “окото” .
В сухи и проветриви помещения навреме прибраните плодове се съхраняват нормално до една година.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Сиво гниене по гроздето

Вегетацията на лозата е към своя край и най-опасните болести за нея, каквито са маната и оидиума, вече не могат да нанесат значителни поражения. Гроздето обаче продължава да страда от сивото гниене. ...

Как да се грижим за азалията

Азалията е красиво цъфтящо храстче, което произхожда от Индия и Китай. Не е зимоустойчива за умерените ширини и затова може да се отглежда у нас само в стайни условия. Днес има създадени множество сор...

Патладжанът първо живее в сандъчето

В градината не може да няма място и за патладжана. Традиционният гювеч и имамбаялдъ, както и много други ястия, не минават без този зеленчук. Патладжанът обича обилната светлина и богатите на хранител...

Не допускайте поповото прасе в лехите

Това насекомо е стар познайник на градинарите. Впечатлява с големите си размери, но още повече с щетите, които нанася. Като многояден неприятел се храни с ларвите на някои почвени насекоми, но основна...

Начало