Малайската ябълка (Syzygium malaccense) от семейство Миртови идва от Малайзия, където е била култивирана в продължение на столетия. Това интересно растение е широко известно в страните на Югоизточна Азия. Португалските мореплаватели са пренесли семена в Индия и Африка, а през 1793 г. заедно с хлебното дърво и в Ямайка, където получила ново наименование „малайска ябълка". Днес екзотичната култура се отглежда в Югоизточна Азия, Централна Америка, Карибския басейн, Венецуела, Колумбия, Индонезия, а също в Индия и Гана и се ползва с голяма популярност. На международния пазар плодовете се предлагат под името Лейди Роз.
Дървото стига 20 метра
Малайската ябълка е близък родственик на фейхоата и на гуавата. Тя е дървесно растение с височина от 5 до 20 м. Както и другите представители на сем. Миртови, има привлекателен декоративен вид. Листата са много едри (с дължина 15 до 50 см) и имат отначало виненочервен, а след това тъмнозелен цвят. Долната им повърхност е светло или жълто-зелена. По време на цъфтежа цялото растение е обсипано с удивително красиви тъмночервени или вишнево-червени цветове. Те са големи 5-7,4 см, събрани в грозд и имат по неколкостотин червени тичинки. След като прецъфтят, венчелистчетата оформят под короната пухкав пурпурно-червен килим. Плодовете узряват три месеца след цъфтежа.
Свежи, в компоти или на вино
Плодовете на малайската ябълка са кръгли или овални, сплеснати от двата края. На връхната им част има чашка със зелени листенца. Те са дълги 5-8 см и широки 4-6 см и представляват ягода, състояща се от тънка кожица, семена и сраснало с тях плодово месо. Кожицата е тънка, гладка, блестяща, бледожълта до светлочервена, с наситен розов или тъмночервен цвят. Плодовото месо е плътно, леко сухо, с бяло или светло-розово оцветяване. Някои от почитателите на плодовете ги оценяват с невероятен аромат на роза. Някои форми на екзотичния плод нямат ярко изразен аромат, но вкусът им наподобява ябълковия.
Плодовете се употребяват главно като храна в свеж вид. В страните от Югоизточна Азия - Тайланд, Малайзия, Индонезия от тях се правят компоти, в които се слагат и венчелистчета от хибискус. Използват се за получаване на джемове, сиропи, лимонада и вино.
Интересни биха изглеждали терасата или балконът, ако между разноцветните багри на цветята се мъдрят тъмновиолетовите плодове на патладжана. И защо да не си позволите да си отгледате поне един храст от...
Биологичната същност на някои зеленчукови растения дава възможност да се засяват пред прага на зимата. Такива например са салатите, магданоза, копъра, морковите, грахът, баклата. Първата половина на д...
Зелето е зеленчукът, който присъства целогодишно на българската трапеза – прясно или преработено. Рано напролет първо се появяват засадените преди зимата зелки. Последни са късните, които ще редим в к...
Зокумът, наричан още олеандър (Nerium oleander) залага цветните пъпки в края на лятото и през есента, при това по върховете на едногодишните клончета (леторасти). Затова след прецъфтяването на всеки ц...