Малайската ябълка (Syzygium malaccense) от семейство Миртови идва от Малайзия, където е била култивирана в продължение на столетия. Това интересно растение е широко известно в страните на Югоизточна Азия. Португалските мореплаватели са пренесли семена в Индия и Африка, а през 1793 г. заедно с хлебното дърво и в Ямайка, където получила ново наименование „малайска ябълка". Днес екзотичната култура се отглежда в Югоизточна Азия, Централна Америка, Карибския басейн, Венецуела, Колумбия, Индонезия, а също в Индия и Гана и се ползва с голяма популярност. На международния пазар плодовете се предлагат под името Лейди Роз.
Дървото стига 20 метра
Малайската ябълка е близък родственик на фейхоата и на гуавата. Тя е дървесно растение с височина от 5 до 20 м. Както и другите представители на сем. Миртови, има привлекателен декоративен вид. Листата са много едри (с дължина 15 до 50 см) и имат отначало виненочервен, а след това тъмнозелен цвят. Долната им повърхност е светло или жълто-зелена. По време на цъфтежа цялото растение е обсипано с удивително красиви тъмночервени или вишнево-червени цветове. Те са големи 5-7,4 см, събрани в грозд и имат по неколкостотин червени тичинки. След като прецъфтят, венчелистчетата оформят под короната пухкав пурпурно-червен килим. Плодовете узряват три месеца след цъфтежа.
Свежи, в компоти или на вино
Плодовете на малайската ябълка са кръгли или овални, сплеснати от двата края. На връхната им част има чашка със зелени листенца. Те са дълги 5-8 см и широки 4-6 см и представляват ягода, състояща се от тънка кожица, семена и сраснало с тях плодово месо. Кожицата е тънка, гладка, блестяща, бледожълта до светлочервена, с наситен розов или тъмночервен цвят. Плодовото месо е плътно, леко сухо, с бяло или светло-розово оцветяване. Някои от почитателите на плодовете ги оценяват с невероятен аромат на роза. Някои форми на екзотичния плод нямат ярко изразен аромат, но вкусът им наподобява ябълковия.
Плодовете се употребяват главно като храна в свеж вид. В страните от Югоизточна Азия - Тайланд, Малайзия, Индонезия от тях се правят компоти, в които се слагат и венчелистчета от хибискус. Използват се за получаване на джемове, сиропи, лимонада и вино.
Тиквичките се отглеждат чрез засяване направо на постоянното им място или чрез предварително производство на разсад. Трябва да се има предвид, че младите растения са силно чувствителни към ниски темпе...
Освен приятен аромат в манджата, подправките се оказват и добри пазачи в градината. Така намалява необходимостта да се използват химически препарати за растителна защита. Достатъчно е да се засаждат с...
Тиквичките, засадени през май, са вкусни и предпочитани, но през есента са любим зеленчук. Те са ценна и диетична храна. Възможно е да се отглеждат като втора култура на освободените площи от ранни до...
Класическа украса за хола или зимната градина е фикусът. Най-често се среща фикус еластика - импозантно растение с едри тъмнозелени листа. За да си отгледаме това растение или ако искаме да размножим ...
Как се засажда лозова пръчка?