Виното е особено чувствително през пролетта

Температурните колебания през пролетта могат да доведат до отрицателни промени на вината, особено когато се съхраняват в непълни бъчви. Контактът на въздуха с виното влошава вкуса му. Болестите могат да се предотвратят чрез доливане на вино. Ако това не е възможно, трябва да се избърза с консумацията или да се преточи в по-малки съдове (бурета, дамаджани).
Дрожди от вида микодерма вини причиняват цветясването. Болестта се развива бързо при по-висока температура и особено ако виното е слабоалкохолно. В началото на повърхността се образува бяла, с розов оттенък ципа. Заболяването може да се разпознае по следния начин: Чиста дървена летва се пъха в съда, така че долният й край да бъде под повърхността на виното. Ако след изваждането по летвата има ципа, значи виното е заболяло. Нямате ли възможност да долеете съда, запалете в празното пространство една сярна лента за 300 л течност. Долива се с фуния с дълго гърло, така че добавеното вино да постъпва под ципата и последователно да я изгони през враната. Ако това не е възможно, започнете да изтакате течността през канелката, докато констатирате още присъствие на ципа. Най-сигурният начин е, ако смесите една част винена киселина и две части счукан калиев метабислуфит (от агроаптеките). Тази смес поставете в тензухена торбичка и я потопете във виното за 1-2 минути, завържете я и я оставете да виси в празното пространство, закрепена отвън на отвора, който се затапва добре. От взаимодействието на веществата се получава серен двуокис, който предотвратява развалянето на напитката. Ако то все още става за консумация, се сулфитира с по 1 грам на литър 6-%-ова серниста киселина.
Оцетното вкисване е още по-опасна болест, която се развива също в непълен съд. Познава се по миризмата и вкуса на оцет. На повърхността се появява тънка сива или светлокафява ципа, която за разлика от ципата при цветясването е гладка. По-късно се разкъсва, пада на дъното, образувайки пихтиеста утайка.
Оцетните бактерии причиняват вкисването, те най-често атакуват слабоалкохолните, бедни на екстракт, съхранявани в непълни съдове и при висока температура вина. Тези бактерии са много разпространени в природата и постъпват в избата още с гроздето, особено когато не е здраво. Основна роля за разпространението на тази болест имат оцетните мушици (виненки), които пренасят микроорганизмите от съда от заразеното към незаразеното място. Възможно е частично откисляване на вината, но резултатът не е добър.