Арониите също имат нужда от торене. Растенията поглъщат хранителни вещества през целият вегетационен период, но потребността им през отделните фази от развитието са много различни. По-големи са изискванията на аронията от началото на пролетта до средата на лятото. Аронията реагира много добре на торене с органични и минерални торове.
Оборският, фосфорният и калиевият тор се внасят на аронията през две години през есента, като се заравят чрез прекопаване или с дълбоката обработка на почвата. Тези торове може да се разхвърлят върху цялата площ, като на един декар се дават 3-5т оборски тор, 60-80кг суперфосфат и 25-30кг калиев сулфат.
Аронията се подхранва с азотни торове , които са бързо действащи . Те се внасят ежегодно в началото на разпукването на пъпките на аронията. Азотния тор обикновено се внася от двете страни на редовете на ивици с ширина 40-50 см.Дозата на азота (амониева селитра ) е 15-20 кг/дка. Ако почвата, на която се отглежда аронията, е по-лека, подхранването с азотни торове трябва да става на два пъти - половината от нормата рано напролет , а другата половина се дава в края на месец май.
Когато аронията се отглежда при сухи условия без напояване и пролетните валежи не са достатъчни, за препоръчване е половината от азотния тор да се дава към края на октомври, а другата половина рано напролет. Ако има възможност, в началото на месец юни аронията се подхранва с торова течност, като една част от нея се разрежда с около 10 части вода или пък се шербетува с размит във вода оборски или птичи тор.
Многогодишното тревисто растение е с мощна коренова система и едри листа с дълги, месести дръжки. За храна се използват дръжките, които съдържат до 30 мг% витамин С, доста захари, ябълчена, оксалова и...
Артишокът е предимно любителска зеленчукова култура за нашата страна, въпреки че би могъл да се чувства добре в градините ни. Отглеждан е и много ценен още от древните народи на Египет и Рим, а по-къс...
Розите са растения, за които трябва да се погрижите преди зимата да е дошла. През октомври-ноември трябва да покриете клонките с почва. Ако ви е страх да отрежете горната част на храста, то тогава мож...
Родината на джинджифила е Югоизточна Азия - Хималаите и Непал. На открито се отглежда в тропическия пояс, а у нас само като саксийно растение, при това много лесно. Той е бил известен още на древни...