Още през 1962 г. шотлански учени са създали хибрид между къпина и малина, който няма така досадните дребни семенца, характерни за малините и къпините. Хибридът е наречен Тайбери. На външен вид той прилича на стелеща се къпина. На дължина достига до 2-2,5 метра. Бодлив е, но шипчетата са малки до средни, не много твърди, с неизвити връхчета, което го прави сравнително удобен за работа. Цветовете са бели, големи, с огромен плодник. При нашите условия цъфти от средата до края на май и след две седмици започва да зрее. Плододаването продължава около 25 дни.
Плодовете са впечатляващи
При добра почвена влага достигат 4-5 сантиметра дължина, и тегло 6-7 г. Плодът е червен, с вкус, наподобяващ къпина, но при леко презряване става пурпурен с превъзходен вкус и лек малинов аромат. Плодовете са много подходящи за замразяване, желета, сладка, компоти, сокове и прясна консумация. Прави се и много ароматно вино.
Осигурете им конструкция
Отглеждането на тайбери е идентично с това на стелещите се къпини. Резитбата също. Телената или опорната конструкция е задължителна, като най-високия ред тел трябва да бъде на височина поне 1,50 м. Разстоянието между растенията в реда е около 1,50 м, а междуредовото 2,5-3,0 м. Добивите са много високи. Те могат да достигнат до над 2 тона/дка. Торенето с калиеви и фосфорни торове е като при къпините. С азотните трябва да се внимава, защото предизвикват много силен растеж на леторастите които могат да останат тънки. Има сравнително добра студоустойчивост.
По отношение на болести тайбери е силно устойчив. За съжаление същото не може да се каже и по отношение на неприятелите. Всички вредители, които нападат малините и къпините, масово нападат и тайбери. Борбата с тях е задължителна. Плодовете се нападат и от едри птици.
Готовият разсад от ранно зеле може да се изнесе на постоянното му място, след като премине опасността от продължително понижение на температурите. Това обикновено е към края на март - началото на апри...
Глауцидиумът е едно от загадъчните в ботаническо отношение растения. Единственият род в това семейство съдържа само един вид – Glaucidium palmatum. Родината на глауцидиумът е Япония. Обитава планински...
Родът на Оксалиса (Oxalis) е голям и наброява около 800 вида, разпространени в умерените, субтропичните и тропични области на света. Представители са на едноименното семейство Киселичеви (Oxalidaceae)...
Балурът (Sorghum halepensis) е един от най-опасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той е много силен конкурент на културните растения. Развива мощни стъбла, за формирането на коит...