Кавказката райска ябълка не се бои от студ

Естествената среда на кавказката райска ябълка (Diospyros lotus) са районите на Кавказ, Средна, Мала и Централна Азия, Северен Китай и Япония. Тя представлява дърво, което може да достигне височина до 20 м със закръглена, тъмнозелена корона. Младите клонки са голи или слабо овласинени. Листата са продълговати, целокрайни, като горната им повърхност е тъмно-зелена, а долната е по-светла. Преди опадане, в края на есента, придобиват красива жълта или червена окраска. Цъфтежът на дървото е през юни. Плодовете узряват в периода октомври-ноември. Ядливи са. Могат да се консумират и изсушени. Съдържат до 40% захари и 0,5% ябълчена киселина. Те са с диаметър до 2,5 см, сферична форма и с жълта до синкава кора, покрита с восъчен налеп. Плодното месо е оранжево с по 3 до 8 семена. В районите на естествено им разпространение семената на плодовете се използват смлени на прах, като заместител на кафето. От стари плодоносящи дървета се получават до 80 кг плодове. Използва се като подложка за източната райска ябълка (D. kaki). Добро медоносно растение.
У нас най-старите дървета от този вид се отглеждат в двора на Бачковския манастир, донесени от Грузия. От там дървото се е разпространило и по дворовете на жителите от региона, където е известно с името “джинджифир”. В региона на Бачково се използва и за направа на ракия “джинджифирка”. Като парково дърво кавказката райска ябълка се отглежда в някои райони на Южна България и по Черноморието. Издържа студове до минус 20°С.