Хинапът се отглежда сравнително рядко. Освен като декоративен и овощен вид, се използва за изграждане на живи плетове и като медоносно растение. Латинското му име е Zizyphus, но понякога го наричат джуджуба или китайска фурма. Най-характерно за него е голяма продължителност на живот - над 100 години. Студоустойчив и сухоустойчив е. Може да се оформя се като храст, висок до 4 м, или като дърво, което достига до 8 метра.
Клоните му са кафяво-черни с шипове. Листата са овално-удължени, голи и лъскави. Въпреки че всеки цвят цъфти само по един ден, цъфтежът продължава около три месеца - от май до юли с дребни, жълти цветчета, събрани в основата на листата. Богати са на нектар. Плодчетата са червено-кафяви, подобни на маслина. Съдържат около 63 % захари, витамин С, белтъчини, ябълчна киселина, пектин, танин и др.
Хинапът е сухоустойчив и затова може да се развива на чакълести карбонатни почви. Понася сянка, но най-добре се чувства на южно изложение. Той може да се размножава със семена, особено когато ще се ползва за жив плет. Тогава растенията са покрити с бодли. Културните сортове, без бодли е най-добре да размножавате чрез издънки или отводи.
Семената на аконитума се засяват веднага след като се съберат. Това се прави не по-късно от октомври-ноември. За да хвърлите семената в почвата, първо трябва да подготвите терена. Направете леха, коят...
По своите хранителни качества лещата може да замени хляба, различните видове балур и грис, а в значителна степен и месото. В белтъка на семената й се съдържат почти всички незаменими аминокиселини, не...
Кестените са сред най-добре познатите дървета. Тези красавци с гъста пирамидална корона носят свежест по улиците, из дворовете, в парковете. Всяка година ни доставят истинска радост. През пролетта от ...
Ериката е малко храстче, което на височина достига до 50-60 см. Има тесни листа и тръбести цветчета, бели или бледорозови, събрани в гроздчета на върха на разклоненията. Храстчето цъфти обикновено пре...