От листопада до началото на новата вегетация може да се засаждат овошки. Разбира се, при условие почвата да не е замръзнала и температурата на въздуха да е положителна. При нашия климат засаждането може да започне непосредствено след листопада и да приключи една-две седмици преди зимата. А също така да продължи много рано напролет и да приключи преди да са набъбнали пъпките. Есенното засаждане има редица предимства пред пролетното. Наранените сега корени зарастват по-лесно и се формират нови. В края на зимата и началото на пролетта корените започват интензивно развитие, преди да са набъбнали пъпките.
Особено подходящо е сега да сложите в градината си фиданки от ранно развиващите се видове - бадем, кайсия, праскова и джанка. Най-малко две-три седмици предварително да се изкопаят посадъчните ямки.
При създаване на по-големи овощни градини, ако е направено основно торене и риголване, ямките най-лесно се правят с ямокопател. Тогава не е необходимо да са много широки и дълбоки. Размерите трябва да са достатъчни, за да поберат корените на дръвчето.
При по-малките градини, където не е възможно да се риголва, ямките се изкопават ръчно, 80-100 см е широчината и около 60 см - дълбочината. Почвата от горния слой
се поставя от едната страна на ямката, а от долния - от другата.
Преди засаждането горната почва се смесва с 15-20 кг добре угнил оборски тор, 150-200 г суперфосфат и 80-100 г калиев тор или една кофа дървесна пепел. С част от тази смес се запълва ямката, като леко се при-тъпква така, че да се оформи една широка пирамида. С останалото количество се покриват корените, върху тях не бива да попада чист тор. Притъпква се, когато корените са добре покрити с почва, после пак, когато се запълни ямката. Накрая се покрива с рохкава почва и върху нея се поставя сламест оборски тор. Отгоре се полива с 1-2 кофи вода.
Корените се проверяват щателно
Повредените, изсъхналите и болните се изхвърлят. Изсъхналите и счупени корени се премахват, а здравите не се режат, за да се запази повече от кореновата система. Съкращават се само някои много дълги, които не позволяват нормално да се постави растението в ямката.
Корените на извадените от разсадника дръвчета изсъхва много бързо и е желателно преди засаждането да се сложат за 1-2 денонощия във вода. Непосредствено преди засаждането корените се потапят в рядка каша от 3 части почва и 1 част пресен говежди тор. Така по-добре зарастват раните.
Дълбочината зависи от подложката
При семенните, които основно се използват при костилковите и орехоплодните видове, засаждането е дълбочина няколко сантиметра над кореновата шийка. При вегетативните подложки, които сега се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, засаждането е по-дълбоко - до мястото на присадката.
Седумът, който произхожда от Китай и Япония, е познат у нас с името Дебела Мара. Месестите му стъбла достигат 55-60 см височина. Разклоняват се и оформят пищна туфа. По цялата им дължина срещуположно ...
Зокумите се нападат рядко от болести. От неприятелите обаче много често се срещат щитоносни въшки. Почерняването е именно последица от такова нападение. Въшките се настаняват по кората на стъблото, кл...
Извадени са вече луковиците на лалета, нарциси, зюмбюли и кокичета и се съхраняват по мазета и прохладни помещения. За да имате и през следващата година обилен цвят, трябва да ги преглеждате внимателн...
Хинапът се отглежда сравнително рядко. Освен като декоративен и овощен вид, се използва за изграждане на живи плетове и като медоносно растение. Латинското му име е Zizyphus, но понякога го наричат дж...