Пандореята /Pandorea/ е вечнозелена тропическа лиана от сем.Бигнониеви /Bignoniaceae/ . Името на растението е свързано с древногръцката митология. Пандора е била много красива млада жена, която е получила от Зевс кутия, в която били затворени всички беди на света. Въпреки забраната на Зевс, жената отворила кутията. Оттогава нещастията са се пръснали между хората.
Листата на пандореята са тъмнозелени, лъскави, състоящи от 5-9 отделни овални листчета. Цветовете са невероятно красиви. Имат формата на фунийки с диаметър до 5 см, събиращи в кичести гроздове. Може да са бели или розови с по-тъмно гърло, мъхести отвътре. Плодът е шушулка, но при нашите климатични условията не се образува.
Като саксийно растение пандореята достига до 5-6 м. височина. Това налага да й се сложат опори или стълбички, по които тя да се увива и катери. Този растителен вид расте в тропическия пояси и не се бои от нашето жарко лятно слънце. Свежият въздух в градината или на терасата, спомага за доброто развитие на лианата. През летния сезон по време на активната вегетация се полива обилно, така че да не засъхва, но в никакъв случай не бива да подгизва. Оросяването също се отразява благоприятно.
Пандореята цъфти от април до ноември, като за обилен цъфтеж е нужно растенията да са в тясна саксия. През този период се подхранва два пъти месечно с универсален тор. След прецъфтяването се изрязва ниско, за да се сгъсти и да поддържа компактен вид.
През зимата саксиите се прибират в топло и светло помещение. През пролетта пандореята се присажда в добре дрениран съд в съответствие с големината на растението. Почвата трябва да бъде лека, богата. Тогава се прави и леко обрязване, като изрязаните части се използват за разножаване.
Пандореята се размножава със семена, резници и отводки. Това се прави през пролетта и обикновено поникването и вкореняването са успешни. Растението се чувства добре на ярко слънчево огряване, но може да понесе и частично засенчване /шарена сянка/.
Опитайте навън
Когато завъдите няколко пандореи, може да експериментирате, като оставите 1-2 растения през зимата навън. Засаждете ги направо в добре наторена почва и ги покрийте с прадпазни материали – слама, листа и други материали срещу измръзване. Ако през пролетта израстнат отново можете да си ги отглеждате като градински храсти.
Различни, систематично близки видове гъби (Oidium, Erysiphe) причиняват брашнеста мана по някои цветя - хортензия, циклама, хризантема, примула, бегония, делфиниум и др. Кротонът също се напада от бра...
Репичките имат много къс вегетационен период, стават готови само за 30-35 дни. Затова се отглеждат най-често преди или след основната култура. Възможно е да се засеят през първата половина на февруари...
Седумът, който произхожда от Китай и Япония, е познат у нас с името Дебела Мара. Месестите му стъбла достигат 55-60 см височина. Разклоняват се и оформят пищна туфа. По цялата им дължина срещуположно ...
Краставицата е топлолюбиво растение и семената започват да поникват при температура 15-20°С. Затова сеитбата на открито може да се извърши, когато температурата на почвата на дълбочина 15 см, трайно с...