Пандореята /Pandorea/ е вечнозелена тропическа лиана от сем.Бигнониеви /Bignoniaceae/ . Името на растението е свързано с древногръцката митология. Пандора е била много красива млада жена, която е получила от Зевс кутия, в която били затворени всички беди на света. Въпреки забраната на Зевс, жената отворила кутията. Оттогава нещастията са се пръснали между хората.
Листата на пандореята са тъмнозелени, лъскави, състоящи от 5-9 отделни овални листчета. Цветовете са невероятно красиви. Имат формата на фунийки с диаметър до 5 см, събиращи в кичести гроздове. Може да са бели или розови с по-тъмно гърло, мъхести отвътре. Плодът е шушулка, но при нашите климатични условията не се образува.
Като саксийно растение пандореята достига до 5-6 м. височина. Това налага да й се сложат опори или стълбички, по които тя да се увива и катери. Този растителен вид расте в тропическия пояси и не се бои от нашето жарко лятно слънце. Свежият въздух в градината или на терасата, спомага за доброто развитие на лианата. През летния сезон по време на активната вегетация се полива обилно, така че да не засъхва, но в никакъв случай не бива да подгизва. Оросяването също се отразява благоприятно.
Пандореята цъфти от април до ноември, като за обилен цъфтеж е нужно растенията да са в тясна саксия. През този период се подхранва два пъти месечно с универсален тор. След прецъфтяването се изрязва ниско, за да се сгъсти и да поддържа компактен вид.
През зимата саксиите се прибират в топло и светло помещение. През пролетта пандореята се присажда в добре дрениран съд в съответствие с големината на растението. Почвата трябва да бъде лека, богата. Тогава се прави и леко обрязване, като изрязаните части се използват за разножаване.
Пандореята се размножава със семена, резници и отводки. Това се прави през пролетта и обикновено поникването и вкореняването са успешни. Растението се чувства добре на ярко слънчево огряване, но може да понесе и частично засенчване /шарена сянка/.
Опитайте навън
Когато завъдите няколко пандореи, може да експериментирате, като оставите 1-2 растения през зимата навън. Засаждете ги направо в добре наторена почва и ги покрийте с прадпазни материали – слама, листа и други материали срещу измръзване. Ако през пролетта израстнат отново можете да си ги отглеждате като градински храсти.
Ако сте избрали за градината от ранните сортове грах, които имат вегетационен период 50-60 дни - те вече зреят. Средноранните стават готови за по-дълго време - 62-70 дни. Така че грах започва да се бе...
Восъчето (Ноуа carnosa) е издръжливо цвете, но не обича тесните саксии. Само напролет обаче можете да сменяте съда, в който расте. Пресаждане се налага, когато пръстта се пренасити с корени. Тогава пр...
Зрялата дървесина на касиса се реже от края на листопада, т.е. от ноември, до средата на март. Целта през първите години след засаждането е да се оформят храсти, които да започнат по-рано да плододава...
Бувардията (Bouvardia) е едно от стайните растения, което радва очите с прекрасен и богат цъфтеж в мрачните дни в края на есента и началото на зимата. Родината й е Централна Америка. Това са храсти не...