Златната момина сълза или оранжевата сандерсония (Sandersonia aurantiaca) е растение от семейство Liliaceae. В своята топла родина, Южна Африка, през периода на летните дъждове, сандерсонията цъфти обилно и продължително. Но за съжаление, сега в природата това ефектно растение се намира на границата на изчезването. В същото време сандерсонията активно завоюва цветни пазари. От 1994 г. новозеландците размножават златната момина сълза и я продават като саксийно растение.
Във възрастно състояние сандерсонията достига височина 80 см. Тя е нежна, леко катерлива тревиста лиана, която показва своите висящи цветове (златисти или яркооранжеви, с размер около 3 см) с леко загънати навътре краища на венчелистчетата, приличащи на китайски фенерчета.
Растението привлича вниманието към себе си дори и когато не цъфти благодарение на своите езкотични, ланцетни, светлозелени листа с тънки мустачки, които се прикрепват към опората. Сандерсонията е много чувствителна на понижението на температурите, но в умерените ширини цъфти обилно в закрито, топло помещение. При благоприятни условия нейните многобройни цветове образуват блестящ оранжев килим, който внася удивителна краска в околното пространство.
Златната момина сълза обикновено се размножава чрез клубени и семена, които се образуват в голямо количество. Най-често на едно стъбло има по 12 цвята, като всеки от тях завръзва 50-70 семена. Най-продуктивни са растенията, които се отглеждат на открито. Семенните кутийки трябва да бъдат събрани, когато започнат да се отварят, но преди да са се разсипали семената. След като изсъхнат, кутийките трябва да се разчупят. Почистените семена се съхраняват на прохладно, сухо място. 1000 семена тежат 7 г. Има различни начини за отглеждане: можете да засеете семената в саксия, която се оставя навън, да държите семената в торбичка навън, а през пролетта да ги засеете, изберете сами.
Пръз първата година покълват не повече от 20% от семената, останалите покълват през следващите две години. Клубените трудно се развиват в тежка почва, затова трябва да слагате растенията в градинска лека почва с добър дренаж.
Южната страна на жилището ви е идеалното място за лианата, стига да й осигурите завет. В периода на растеж трябва редовно и внимателно да оглеждате растението за вредители.
Трябва да имате и друго предвид. Когато надземната част на сандерсонията загине, следва период на покой (12 седмици), в което време растението трябва да се изкопае и да се постави в перфорирана торбичка с леко влажен торф в хладилника.
Сортът е получен чрез кръстоска от Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Не е особено взискателен към климат и почва, затова може да вирее на всички подходящи места за дюлеви насаждения. Дървото расте...
Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето....
Често рано цъфтящите овошки страдат от повратни мразове. Понякога времето за няколко дни рано напролет се затопля, това веднага подлъгва дръвчетата и пъпките са готови за разцъфнат. Последвалото засту...
Акалифата (Acalypha) е декоративноцъфтящо растение от сем. Млечкови, отличаващо се с красива окраска и рисунък на листата. Родината му е Нова Каледония и островите Фиджи. Листата на акалифата са с ова...