Много важно е още в началото на вегетацията почвата около гладиолите редовно да се окопава. С разрохкването на почвената кора достъпът на въздух до корените се подобрява. Освен с разрушаването на кората се прекъсват образувалите се в нея капиляри, от които се изпарява почвената влага. Така едно навременно окопаване се равнява на поливане. Не забравяйте, че с окопаването се унищожават и многобройните кълнове на поникващите по това време плевели. С напредването на растежа на гладиолите обаче работата с мотика между растенията се затруднява, затова е необходимо само да се плеви.
За да се намали броят на почвените обработки и да се предотврави излишното изпаряване на влата, в малките градинки се препоръчва след като растенията достигнат определена височина, да мулчирате около тях. С това може да се постигне и декоративен ефект. За тежки глинести почви се препоръчва красив едрозърнест пясък. За много варовити се предлагат дървени стърготини.
Много важно е кога ще поливате гладиолите. Най-добре е да правите това сутрин рано или късно след обяд. Целта е да се избегне съчетаването на високата влажност на въздуха и топлината, което благоприятства развитието на фузарийното гниене. От него по-късно се заразяват клубенолуковиците, затова бъдете особено внимателни, когато растенията се дъждуват. Тогава благодарение на восъчния налеп листата изсъхват бързо и рядко се задържат капки по тях. Не трябва да се преовлажнява и почвата. Задържането на излишна влага около клубенолуковиците по-продължително време е фатално за здравето им.
Австралийският кестен (Castanospermum australe) е изключително оригинално растение от сем. Бобови, чиято родина е източното крайбрежие на континента Австралия. Там то е много стройно високо дърво, от ...
Глауцидиумът е едно от загадъчните в ботаническо отношение растения. Единственият род в това семейство съдържа само един вид – Glaucidium palmatum. Родината на глауцидиумът е Япония. Обитава планински...
Тези растения имат силно разклоняваща се и дълбоко проникваща брадеста коренова система. Стъблото е високо около 20 см, с по четири-пет ланцетни сиво-зелени листа. На върха се оформя кошничка, съставе...
Седумът, който произхожда от Китай и Япония, е познат у нас с името Дебела Мара. Месестите му стъбла достигат 55-60 см височина. Разклоняват се и оформят пищна туфа. По цялата им дължина срещуположно ...