Заради омайната му красота, обвеяна с много скромност, ахименесът (Achimenes) е наречен още “вълшебно цвете”. Стъблата му са много нежни, лесно полягат и достигат до 30 см дължина. Елиптичните листенца увеличават декоративността с червеникавият си оттенък. Оригиналните тръбовидни цветчета са със заоблени венчелистчета. Баграта им най-често е лилаво-виолетова, но има сортове с червени цветове. Цъфтежът продължава от юли до октомври.
През зимата растенията прекарват относителен покой. Грудките продължават да живеят, като в тях протичат процесите на образуване новите стъбла и цветове. Тогава саксиите трябва да са на тъмно, но топло място, като температурата е около 16С. Полива се рядко и колкото почвената смес да не изсъхне.
През пролетта покоят вече е преминал, затова започнете постепенно да увеличавате количеството на поливната вода. Много скоро ще установите, че старата саксия е препълнена от дребни грудки. Ще трябва да ги разделите и да ги засадите в нови съдове. Това можете да сторите и по-късно, когато се появят пониците, но тогава ще трябва да работите много внимателно, защото те са крехки и чупливи. Бъдете сигурни, че ще отгледате красиви растения, защото ахименесът не е много капризен.
За да се развиват растенията добре, съставяйте почвената смеска от листовка, градинска почва, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 3:2:1:1. Подходящи са саксии № 10-12, добре дренирани. В една саксия може да има по 3-4 млади растения. Оригинални са композициите от два вида. В центъра на саксията се засажда високият вид, а отстрани по-ниският, или такъв, с падащи стъбла.
По време на цъфтежа поливайте редовно. Въпреки че обичат светлината, растенията предпочитат леко да са засенчени. За да задоволите жаждата им за влажен въздух, често проветрявайте помещенията и близо до саксията поставете съд с вода за изпаряване. Но запомнете, въпреки предпочитанията на ахименеса към влажен въздух, листата не трябва да се мокрят, дори с фино пулверизирани капки!
Някои видове къпини са по-чувствителни към студ от малините. Това важи предимно за сортовете със стелещи се издънки. Те понасят температури от минус 20 до минус 25°С, без да претърпят някакви особени ...
Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето....
Прихващането, развитието, плододаването и дълголетието на овощните дървета до голяма степен зависи от качеството на посадъчния материал. В лицензираните и контролирани от съответните органи овощни раз...
Красивите петунии, които украсяват балкона, изведнъж посърват. По листата, стъблата и цветовете се появяват светлокафяви петна или налеп, който по-късно се покрива със сива плесен. Поразените части н...