Копривките (Celtis ) са еднодомни листопадни дървета от сем.Брястови (Ulmaceae). Имат закръглена, почти кълбовидна корона и достигат на височина до 20 м. Те са разпространени в цяла Европа, Северозападна Африка и Мала Азия. Листата им са тясно яйцевидни, силно удължени и назъбени покрая. Цветчетата са съставени от 4-7-делен въззеленикав околоцветник, 4-7 тичинки и едногнезден завръз. Към върха на дървото се образуват двуполови, а в основата на короната – само мъжки цветове. Плодът е полумесеста костилка, различно обагрена. Семената са бавно кълнящи, поради което е необходимо да се стратифицират 3-4 месеца /като се потопят във вода/.
Копривките са относително бързо растящи в млада възраст, средно светлолюбиви и сравнително топлолюбиви видове, невзискателни към почвените условия. Те дават коренови и пънни издънки. Освен чрез семена те се размножават чрез оттводки и зелени резници.
Целтис аустралис ( Celtis australis). Този вид е разпространен в цяла Европа. В Алпите се изкачва до 1000 м. Там се среща върху припечни, скалисти и каменисти склонове и бедни варовити почви. Неговата височина достига до 20 м. Дървото има сивопепелява гладка кора. Листата са асиметрични, лъскави с тъмно до сивозелени листа . Те имат източен и закривен връх, а разположени в две редици, отгоре са силно четинести, а отдолу меко окосмени. Цветовете са разположени върху дълги дръжки в пазвите на листата, поединично или рядко по две. Цъфти едновременно с разлистването през май. Плодовете узряват през септември – октомври. Плодът е топчест, отначало оранжевожълт, а после виолетово кафяв до синкавочерен. У нас се среща по варовитите скали на Източна България (Варненско, Търновско, Шуменско) и по-рядко в Южна България (по склоновете на Родопите до 500 м н.в. и в Кресненското дефиле). Като декоративно дърво намира най-широко приложение за алейни и единични засаждения, особено ценен вид за сухи райони с бедни и плитки почви. Счита се като един от високоустойчивите видове на фабрични газове и градски дим.
Целтис кауказика (Celtis caucasica). Този вид се отличава с по-светло зелените си яйцевидно заострени листа и с кафявочервените си плодове, разположени на къси дръжки. Достига размерите на малко дръвче. Родината му е Азия. У нас се среща рядко само в Източна България по скалистите места на Преславско, Айтоско и Ямболско. Използва се за алейни и единични насаждения.
Ако сте си отгледали разсад за късни домати, сега е времето за засаждането му в градината. Постъпва се както и при ранните и средно ранните. Освободената от градинския грах, марулите или друга ранна к...
По плодовете на доматите, отглеждани в оранжерии и на открито, вредят няколко вида нощенки, но най-срещана и с най-голямо значение е градинската нощенка. Разпространена е повсеместно в страната, появя...
Ранните оранжерийни домати се засаждат от края на септември. Почвата предварително трябва да се полее. След като изпръхне, се набраздява. Растенията се засаждат обикновено на разстояние 40-45 см едно ...
Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи ...