В сравнение с останалите овошки крушите се преоблагородяват най-лесно. Когато човек не е доволен от плодовете, които ражда неговото дърво, много лесно може да смени сорта с друг.
Операцията ще е успешна, ако дърветата са до 15-25 годишна възраст. Ако на застарелите крушови дървета се направи специална резитба за подмладяване, може да се преоблагородят по-младите клони, получени от лакомци.
По-възрастните любители, заразени от страстта да облагородяват дървета в горите и деретата около населените места, все още практикуват пепиниерски занаят върху дивите круши. Но не им препоръчваме да преоблагородяват много стари и болни дървета.
Растенията се подготвят предварително
В короната се прерязват скелетните клони. Времето се определя в зависимост от конкретните климатични условия и е няколко дни преди облагородяването, преди да започне сокодвижението. Преди да бъдат облагородени, изрязаните клони се прерязват с остър нож или косер наново на 5-10 см. Загладените отрези се правят напречно на оста на клоните, за да зарастнат раните по-лесно и калемите да се завързват по-удобно. Избират се правилно разположените клони, които ще образуват основата и скелета на бъдещата корона и там става „операцията”. За целта се избират главно външни клони, които са достатъчно отдалечени един от друг. Вътрешните и излишните се премахват веднага. Оставят се само част от слабите клони, за да притеглят сокове към присадените части, докато се развият добре присадниците. Височината, на която се изрязват клоните в короната, зависи от разположението и дебелината им. Образуваните рани не трябва да са по-големи от 8-10 см в диаметър.
На разцеп или под кора?
Прилагат се с предимство методите на разцеп или под кора през пролетта със събрани през зимата и добре запазени калеми. Ако при облагородяването не съвпадат камбиалните пластове, добри резултати ще се получат при присаждането на калем поне на едната си страна с камбиалния пласт на присадника и подложката. Любителите биха могли да извършат тези прецизни операции след тренировки върху върбови или тополови леторасли.
Биоогичните особености на кайсията предполагат тя да се отглежда по поречието на Дунав, по Северното Черноморие и в микрорайони с по-топъл климат. Поради омекотяващото влияние върху климата на големит...
Цветното зеле за късно есенно производство се засажда до към средата на юли. При късно разсаждане в години със студена есен много от растенията не образуват глави. Между растенията в реда се оставят 4...
Махалебката (Cerasus mahaleb, Prunus machaleb) се използва в овощарството за подложка при присаждане на черешата и вишната. Притежава добра сухоустойчивост и студоустойчивост. Развива дълбоко прониква...
Бактерийният пригор напада основно костилковите овощни видове, особено кайсията, черешата и вишната. Признаците на болестта се появяват върху всички растителни органи. Част от инфектираните листни и ц...