В сравнение с останалите овошки крушите се преоблагородяват най-лесно. Когато човек не е доволен от плодовете, които ражда неговото дърво, много лесно може да смени сорта с друг.
Операцията ще е успешна, ако дърветата са до 15-25 годишна възраст. Ако на застарелите крушови дървета се направи специална резитба за подмладяване, може да се преоблагородят по-младите клони, получени от лакомци.
По-възрастните любители, заразени от страстта да облагородяват дървета в горите и деретата около населените места, все още практикуват пепиниерски занаят върху дивите круши. Но не им препоръчваме да преоблагородяват много стари и болни дървета.
Растенията се подготвят предварително
В короната се прерязват скелетните клони. Времето се определя в зависимост от конкретните климатични условия и е няколко дни преди облагородяването, преди да започне сокодвижението. Преди да бъдат облагородени, изрязаните клони се прерязват с остър нож или косер наново на 5-10 см. Загладените отрези се правят напречно на оста на клоните, за да зарастнат раните по-лесно и калемите да се завързват по-удобно. Избират се правилно разположените клони, които ще образуват основата и скелета на бъдещата корона и там става „операцията”. За целта се избират главно външни клони, които са достатъчно отдалечени един от друг. Вътрешните и излишните се премахват веднага. Оставят се само част от слабите клони, за да притеглят сокове към присадените части, докато се развият добре присадниците. Височината, на която се изрязват клоните в короната, зависи от разположението и дебелината им. Образуваните рани не трябва да са по-големи от 8-10 см в диаметър.
На разцеп или под кора?
Прилагат се с предимство методите на разцеп или под кора през пролетта със събрани през зимата и добре запазени калеми. Ако при облагородяването не съвпадат камбиалните пластове, добри резултати ще се получат при присаждането на калем поне на едната си страна с камбиалния пласт на присадника и подложката. Любителите биха могли да извършат тези прецизни операции след тренировки върху върбови или тополови леторасли.
Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използв...
Краспедията (Craspedia) е сравнително ново за цветарите растение, което е внесено от Австралия още през 80-те години на ХХ век. В културното цветарство е известен само един вид – топчестата краспедия ...
Късното зеле се отглежда за зимнина. Различава се от ранните и средноранните култури по сроковете за производство на разсад, разсаждане и прибиране на реколтата. За късното главесто зеле семената се...
Сярата и нейните производни като сероваровият разтвор и колоидната сяра са класически средства за борба срещу брашнестите мани и ръжди. Ефикасни са и срещу някои други гъбни болести, но не действат ср...
Предберитбени грижи за ягодите