Огряваната от слънцето ограда може да се обвие с рози. Подходящ сорт е китайската жълта увивна роза (Hugonis) Хюгонис. От месец май слънчевата прелест е окичена с безброй нежни жълти цветове, цъфтежът започва от върховете на горните клони и продължава надолу и към вътрешността. Тънките дълги клони са обсипани с тревисто-зелени листа. Тази роза е с по-дребни цветове и без ухание, но с нежността и продължителния си цъфтеж не отстъпва с ценните си качества на ароматните чайно-хибридни рози. Дивата китайска роза е много по-издръжлива на болести и студ.
Китайската жълта увивна роза се отглежда по-лесно и не се нуждае от подрязване всяка година. Напролет само трябва да се махнат измръзналите и остарели клони. Освен слънцето розите обичат плодородните почви, затова е добре да се нагоряват с оборски или изкуствен тор. Познатият начин на размножаване е вегетативният, чрез зелени резници след прецъфтяването.
Друга култура, която може да украси оградите, е бръшлянът. Той е най-лесен за отглеждане. Нашироко се разполага по оградите. Никой друг храст не може да го надмине по бързина на растеж. Бръшлянът е единственият вечнозелен храст много търсен за вертикална украса. Може да се изкачи до 10 м височина благодарение на лепливите си мустачки.
Листата му са кожести и лъскави, с наситен зелен цвят и не опадват през зимата. Успешно покрива и освежава силно засенчени стени и огради. Не е взискателе към почвата и климата. Предпочита влагата пред сушата и устоява на вредни газове и дим. Размножава се вегетативно.
Лоницерата плътно ще обвие ограда или стълб, а и ще предпази двора и градината от уличен прах и дим. Това растение се разклонява бързо. На височина достига 2-3 м. Листата са овални, със заострен връх, наредени срещуположно на дъговидно-извитите клони, приседнали или на къси дръжки. В пазвите на листата обикновено са разположени цветовете. Цъфтят през април и май, а цветните багри са различни: бели, жълти, розови и червени в различни нюанси и ухания. Има над сто различни вида по форма и цвят. Издържа на сурови условия и не е капризна към почвите. Размножава се вегетативно чрез зелени резници.
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...
Повечето ябълкови сортове не плододават всяка година. Това е т. нар. алтернативно плододаване, което е трудно преодолимо. В годината, когато дърветата са заложили много плодове, цветообразуването е сл...
Тигридията (Tigridia) от семейство Ирисови (Iridaceae) е член на малоброен род клубенолуковични цветя. Около 20-те представители на рода произхождат от Южна и Централна Америка. Името тигридия означав...
Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impati...