Огряваната от слънцето ограда може да се обвие с рози. Подходящ сорт е китайската жълта увивна роза (Hugonis) Хюгонис. От месец май слънчевата прелест е окичена с безброй нежни жълти цветове, цъфтежът започва от върховете на горните клони и продължава надолу и към вътрешността. Тънките дълги клони са обсипани с тревисто-зелени листа. Тази роза е с по-дребни цветове и без ухание, но с нежността и продължителния си цъфтеж не отстъпва с ценните си качества на ароматните чайно-хибридни рози. Дивата китайска роза е много по-издръжлива на болести и студ.
Китайската жълта увивна роза се отглежда по-лесно и не се нуждае от подрязване всяка година. Напролет само трябва да се махнат измръзналите и остарели клони. Освен слънцето розите обичат плодородните почви, затова е добре да се нагоряват с оборски или изкуствен тор. Познатият начин на размножаване е вегетативният, чрез зелени резници след прецъфтяването.
Друга култура, която може да украси оградите, е бръшлянът. Той е най-лесен за отглеждане. Нашироко се разполага по оградите. Никой друг храст не може да го надмине по бързина на растеж. Бръшлянът е единственият вечнозелен храст много търсен за вертикална украса. Може да се изкачи до 10 м височина благодарение на лепливите си мустачки.
Листата му са кожести и лъскави, с наситен зелен цвят и не опадват през зимата. Успешно покрива и освежава силно засенчени стени и огради. Не е взискателе към почвата и климата. Предпочита влагата пред сушата и устоява на вредни газове и дим. Размножава се вегетативно.
Лоницерата плътно ще обвие ограда или стълб, а и ще предпази двора и градината от уличен прах и дим. Това растение се разклонява бързо. На височина достига 2-3 м. Листата са овални, със заострен връх, наредени срещуположно на дъговидно-извитите клони, приседнали или на къси дръжки. В пазвите на листата обикновено са разположени цветовете. Цъфтят през април и май, а цветните багри са различни: бели, жълти, розови и червени в различни нюанси и ухания. Има над сто различни вида по форма и цвят. Издържа на сурови условия и не е капризна към почвите. Размножава се вегетативно чрез зелени резници.
През есента или през пролетта всеки гледа да посади дръвчета. Докато са още слаби, те се нуждаят от специални грижи през летните жеги. Много важно е да се направи правилен околостволен кръг. Той не ...
Ендивията произхожда от синята жлъчка, но от нея се различава по това, че е едногодишно растение и листата й са по-слабо горчиви. Отглежда се заради листата, които служат за салата, може за супи, сосо...
Един от най-опасните неприятели по ябълката е ябълковият плодов червей. Това е малка пеперуда, която снася яйцата си по плодовете. Излюпилите се от тях гъсеничики навлизат навътре, като се хранят с пл...
Латинката е едно от най-разпростанените и обичани цветя в градината. На това нежно цвете, възпято в нашите народни песни, са наричани хубавите български момичета. Отглеждането й във всеки дом носи кра...