За да си произведете подложка, можете да използвате семена. При ябълката и крушата се избират по-раннозреещи сортове и форми, а при костилковите – по-къснозреещи. Плодовете трябва да са добре узрели. След беритбата семената се почистват много добре от плодовото месо, измиват се и се изсушават на слънце за няколко часа. След това се оставят на сенчесто и проветриво място. Не ги съхранявайте в найлонови торби, а в такива, които пропускат въздух. Отделените от плодовото месо семена не могат да поникнат веднага. Трябва да преминат период на следберитбето доузряване, известно като стратификация. Тя протича при ниски температури (3-5 градуса), достатъчно влага (50-70%) и добра аерация. Една част от семената се смесва с 3 до 5 части пясък и тази смес се насипва в сандъчета с решетъчно дъно. Поставят се в помещения с температура около 5 градуса и се овлажняват. Дебелината на пласта семена и пясък не трябва да е по-голяма от 30 см за семковите и 50-60 см за костилковите.
При настъпването на благоприятни условия за сеитба сандъчетата се поставят на 3-4 дни при температура над 18 градуса, така покълването се ускорява. Продължителността на стратификацията за киселицата е 90-120 дни, за ябълката – 55-65 дни, за дивата круша – 90-100 дни, за крушите – 60-70 дни, за джанката и махалебката – 120-150 дни, за дивата череша – 90-120 дни, за кайсията, прасковата и бадема – 60-100 дни, за ореха – 60-70 дни.
Сеитбата се извършва в първите подходящи за работа дни през пролетта. Семената могат да се засеят и през есента без стратификация, но 15-20 дни преди да е замръзнала почвата. Най-дребните се засяват на дълбочина 3-4 см, а едрите – 6-7 см. Подложките се прореждат, окопават, поливат и подхранват. Семковите се оставят на разстояние 6-7 см, а костилковите – на 4-5 см. Изваждат се през есента, след приключване на вегетацията. Трябва да имат по 2-3 скелетни корена, дълги над 15 см и дебелина на кореновата шийка 5-6 до 10-12 мм. Стеблото се съкращава на височина 40-50 см. След това се засаждат на постоянно място за облагородяване през следващата година.
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...
Малината е светлолюбива, но понася и частично засенчване. Насадена по границите на градината в един или два реда, изпълнява и ролята на жив плет. Тя може да вирее в цялата страна. Изисква обаче дълбок...
Струпясването е много разпространена болест по крушите и ябълките и има голямо стопанско значение. Причинява се от гъбата Venturia pirina (за крушата) Venturia inaequalis (за ябълката). Струпясванет...
Недостиг на мед се появява на леки почви с кисела реакция, на почви с високо съдържание на хумус или след варуване. Торенето с високи норми фосфорни торове намалява подвижността на медта в почвата и з...