Запознайте се с многоетажния лук

При живораждащия (многоетажния) лук (Allium cepa var. proliferum) липсва период на покой, а при топъл климат той може да се развива постоянно. До образуване на цветното стъбло многоетажният лук не се отличава от обикновения. Луковицата при корена е овална, със среден размер, лютив вкус, с виолетово-червени външни люспи. Листата са тръбести, със сивкав восъчен налеп, едри, сочни, дълги до 80 см. Близо 5 кг листа могат да се наберат от 1 кв. м.
От втората вегетационна година на мястото на засадената луковица израстват две-три заместващи. Но за разлика от обикновения лук многоетажният може да се отглежда на едно и също място, без да се засажда, в течение на 3, дори 6 години, докато не му стане тясно. Той не се страхува от студове и издържа до минус 40 градуса.

Върху дългите стъбла кацват малки луковички

През втората година многоетажният лук започва да образува своите смайващи цветоносни стъбла, на които вместо цветове израстват дечица - малки въздушни луковички. Отначало стъблото прилича на чесново, но след това от центъра израства продължение, върху което се образува втори етаж, после и трети. Въздушните луковици се разполагат в кръг - по 4-10 всеки етаж. На най-първия са най-едри, почти колкото обикновен лук, на следващите са по-дребни. Обаче всички са еднакво жизнеспособни и, още намирайки се върху майчиното стъбло, имат зелени листенца и зачатъци на корени. Въздушните луковички узряват в началото на август и вече не се държат здраво на стъблото, под тяхната тежест то се стреми да легне на земята, за да посади своите дечица. Затова по време на образуване на цветоносните стъбла се слагат опори, а дечицата се прибират навреме. По време на узряване на въздушните луковички подземните заместващи луковици също завършват своето развитие и започват да образуват зелени листа. Ако в този момент се подхрани и се създадат допълнителни условия, тогава ще има зелен лук до падане на сняг.

В сандъче или в оранжерия

И въздушните, и възрастните луковици могат да се засадят в сандъчета или в оранжерия и да се получи зелен лук. Тъй като многоетажният лук няма период на покой, започва да расте веднага. Прибира се, когато дължината на листата достигне 30 см заедно с луковиците или се отрязват само листата на височина 5 см от кореновата шийка. При последния начин може да се получи до 20 кг зелен лук от 1 кв. м.
На полето този лук може да се отглежда като многогодишна или едногодишна култура. Предпочита плодородна почва със слабо кисела реакция, без застояла вода, но достатъчно влажна, най-добре там, където снегът се стопява по-бързо. Правят се лехи, високи 10-20 см, внася се органичен тор (1 кофа на линеен метър) и комплексен минерален тор.
Дребните луковички се засаждат лентово. Разстоянието между лентите е 50 см, а между луковичките в реда - 10 см. Слагат се на дълбочина 2-3 см. Може да се засажда по всяко време на годината, дори по средата на лятото. Важно е да се вкорени до първите студове Затова редовно се полива, докато се появят листа.

Под найлона през пролетта става за две седмици

Ако през пролетта лукът се покрие с найлон, тогава листата стават за бране 2 седмици по-рано. Въздушните луковички не се засаждат веднага, а се запазват до пролетта. Добре узрелите, но непрораснали се сушат на течение, складират се в мрежести, платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и проветриво място. Те няма да се повредят дори при минус 15 градуса.