Октомври е времето на зимния чесън

Зимният чесън образува много едри растения с широки, сочни, крехки листа и дебело лъжливо стъбло. Луковиците са едри с тегло около 35 г, с 14-15 скилидки, обвити в бели или мръснобели, не много плътни люспи. Устойчив е на ниски температури, което позволява засаждането му през есента. Отглежда се предимно за консумация на зелено. Узрелите луковици се прибират през юни и могат да се съхранят най-много до започване на зимата.
Ако ще засаждате зимен чесън, определете мястото му в градината, като подберете парцела с дълбока, структурна, плодородна градинска почва, с лек наклон. Освободете мястото от предшественика и прекопайте почвата с права лопата на дълбочина около 20 см. Преди това може да наторите с 2.5 кг угнил оборски тор, 5 г суперфосфат и 2.5 г калиев сулфат на 1 кв. м. Подравнете добре повърхността на почвата, защото продължителното застояване на водата и в най-малките трапчинки води до загниване на чесъна.

Развива се преди снега

Зимният чесън се засажда около средата на октомври. Надробяването на скилидките трябва да става непосредствено преди засаждането, като се подбират тези със средно тегло 2 г. Върху подравнената повърхност на лехата се правят браздички. Скилидките се забождат в основата на браздичката, с пръстта на следващата браздичка се заравят скилидките и се отваря нова такава. Разстоянията между браздичките е 15-20 см, а в тях между скилидките 10-12 см.
Засаденият зимен чесън започва развитието си през есента. Растенията презимуват добре и през пролетта са готови за консумация.
Изскубаните растения се почистват от пръстта, измиват се, навързват се на връзки по 5 стръка и така се предлагат на пазара. Оставеният да образува глави узрява през първата половина на юни.