От изключително богатия род бегонии тази се отличава с много красивите си цветове. Наричат я още Кавалер и дама, защото цветовете са два вида – кичести и прости. Мъжките са много кичести и носят тичинките. Простите цветове са женски, по-дребни и имат плодник. Баграта им е най-разнообразна – всички възможни тонове на розово, червено, жълто, оранжево, бяло.
Освен по цветовете, тази бегония се отличава по това, че в почвата образува клубени, с които може да се размножава. Стъблото е сочно, крехко, разклоняващо се. Листата са асиметрични, целокрайни или назъбени.
Клубеновата бегония се развива най-добре на полусенчести места. Тя може да се отглежда както на открито, така и в саксии. Почвата трябва да е добре обработена, богата на хранителни вещества и винаги влажна. Смеската се съставя от чимовка, листовка, много добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 2:2:2:1. През март се засажда по 1 грудка в саксия. Подредени на източно или западно изложение, растенията се развиват много добре. Ако изложението е южно, трябва да направите приспособления за частично засенчване, особено по обедните часове. Основната грижа е да се подържа почвената смес винаги равномерно влажна.
Предварителна подготовка
Когато ще използвате клубените за размножаване през следващата година, към края на октомври поливането постепенно трябва да се намали и да се прекрати. Понякога се налага това да започне още от септември. Целта е надземните части постепенно да увяхнат и изсъхнат. Клубените може да се извадят, да се просушат и да се съхранят на сухо място, но могат да останат и в саксията при същите условия. Важно е през зимата да не измръзнат.
Розите са растения, за които трябва да се погрижите преди зимата да е дошла. През октомври-ноември трябва да покриете клонките с почва. Ако ви е страх да отрежете горната част на храста, то тогава мож...
Светлината е особено важна за растежа и развитието на зеленчуковите растения. Някои от тях са силно светлолюбиви и не понасят засенчване. При по-слаба светлина силно светлолюбивите растения се изтегля...
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...
Лятото е времето за така нареченото присаждане на спяща пъпка. Спяща, защото не се развива веднага, а едва напролет. За направата на Т-образния отрез, за изрязването на пъпката от калема и вмъкването ...