Вкоренените резници от културни сортове лози или т. нар. лози на собствен корен трябва да се преместят на мястото за засаждане веднага след приключване на вегетацията през първата година от вкореняването. Това се прави през ноември, може и по-късно, след като опадат листата, или рано напролет. При температура, по-ниска от 0°С не се сади, защото корените могат да измръзнат.
Почвата трябва да съдържа пясък до 60-80%. Ако е с друг състав, се прави следното: Преди засаждането се изкопава ямка с размери 50/50/60 см. Горният слой до 30 см се отхвърля на една страна, а долният - на друга. На дъното се поставя около 10 см рохкава пръст от горния пласт, върху него се сипва 10 см пясък. Поставя се лозичката. Предварително корените й се съкращават на 8-10 см, а леторастите (един или два) се режат на две очи на 1,5-2 см над горното око. Корените се покриват с 10 см пясък. Ямката се запълва с почва от горния слой и накрая - с почва от долния. Добре е, ако почвата се размеси с добре угнил оборски тор в съотношение 1:1. Лозичката трябва да е поставена така, че оставеното чепче от изрязаните леторасти да е над нивото на земята.
След като дупката се запълни около 2/3, се полива с 2-3 литра вода. До лозичката се поставя суха пръчка за белег, ямката се запълва и леко се притъпква. Над чепа се оформя купчинка от 3-4 см рохкава пръст.
По-възрастните - в по-широко легло
Преместването на 2- или 3-годишни вкоренени присадени лози се прави в по-големи ямки - 60/60/60 см. Преди да се извадят, лозите се режат. При 2-годишните се избира най-добре развилият се летораст, той се реже на чеп с 2 очи, останалите се премахват от основата. 3-годишните, рязани на чеп без оформено стъбло, се режат отново на чеп. Ако има оформено стъбло и искаме да го запазим, изрязваме едногодишния прираст на чепове.
След това почвата наоколо се изрязва в диаметър 40 см и на дълбочина 50 см. Желателно е инструментът да е остър, за да не накъса корените. Лозата се пренася внимателно в предварително подготвената ямка заедно с прилепналата около корените почва. На дъното е поставена рохкава почва, размесена с оборски тор 1:1. Към нея може да се прибави и 60 г суперфосфат. Отстрани ямката се запълва със смес от почва и оборски тор. Полива се с 5-6 л вода за слягане и уплътняване около оголените корени. Плътно до лозата се поставя суха пръчка за белег. Когато лозата е без стъбло, ямката се запълва с пръст, като лозата над чепа се покрива с купчинка от 5-6 см рохкава пръст.
Корнишоните ще станат хубави, само ако имате възможност да поливате. Ако в почвата има нематода, не бива да ги настанявате след ранни картофи и домати. Не ги слагайте и след пипер или патладжан, има о...
Родината на джинджифила е Югоизточна Азия - Хималаите и Непал. На открито се отглежда в тропическия пояс, а у нас само като саксийно растение, при това много лесно. Той е бил известен още на древни...
Краставицата е топлолюбиво растение и семената започват да поникват при температура 15-20°С. Затова сеитбата на открито може да се извърши, когато температурата на почвата на дълбочина 15 см, трайно с...
Обикновената практика е лукът да се отглежда като двегодишно растение. През първата година от засетите семена се получават дребни луковички, известни като арпаджик, а през втората година те се засажда...