Хостата се отглежда както заради цветовете, така и заради листата. Камбанковидните или тръбести цветове (2,5-6 см) са разположени от едната страна на цветоносните стъбла, които обикновено са безлистни. Най-разпространената багра е лилава, но има бели, виолетови и пурпурни сортове. През лятото цветовете са ефектни, но хостата се отглежда предимно заради листата, които са от копиевидни до почти кръгли и от бледожълти до почти сини; някои са с най-различни шарки. Под дървета или храсти в смесен бордюр през лятото хостата образува ефектен „килим". Може да се разположи и на други места, стига да има полусянка - във влажна почва до воден басейн или в алпинеум. Сортовете с големи и ефектни листа засадете в контейнери като фокусни растения. Растението се използва като почвопокривно само за част от годината, а напролет младите листа може да пострадат от охлюви и силни ветрове.
Сортове: Каталозите и градинските центрове предлагат голямо разнообразие от хости - винаги трябва да четете описанието, тъй като по-старите листа може да се различават от младите. Височина на туфата 15-90 см, цъфти през юни - август. За много сенчесто място изберете изцяло зелен сорт като Н. Royal Standard (сърцевидни листа, бели цветове), X. вентрикоза (сърцевидни листа, лилави цветове), Н. sieboldiana Elegans (сърцевидни листа, бели цветове) и X. ланцифолия (копиевидни листа, пурпурни цветове). Пъстролистните и синьо-листните видове виреят добре на полусянка - широко разпространени са Н. fortunei Albopicta (кремави листа със зелени краища), Aureomarginata (зелени листа с кремави краища), Н. Ground Master (зелени листа с бели краища), Н. Halcyon (сини листа), Н. Blue Angel (сини листа), Н. Francee (зелени листа с бели краища) и Н. Wide Brim (зелени листа с кремави краища). Изцяло жълтите сортове имат нужда от слънчево място с малко сянка по обед - потърсете Н. Golden Prayers, Н. Piedmont Gold и Н. Zounds. Джуджета за алпинеума са Н. Blue Moon (10 см, сини листа) и Н. Ginko Craig (22,5 см, зелени листа с бели краища).
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
А. каудатус се среща най-често. Разновидността атропурпуреус има тъмночервени цветове, а виридис – бледозелени. А. триколор се отглежда заради пъстрите листа – цветовете са незначителни. А. каудатус...
Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал. Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този ба...
Дрянът (Cornus mas L) е добре познато диворастящо растение, но като културно дърво се отглежда само от любителите овощари. Той се среща в планинските пояси и в полите на всички планини в страната. Д...
Тази южноафриканска „маргаритка" е едно от най-добрите почвопокривни растения, но на сянка цветовете няма дори да се отворят. Расте при сухи условия, на които не издържа нито едно друго растение ...
Парадизея