Еухарисът е познат сред любителите като амазонска лилия и като стаен нарцис. Гръцкото му име означава “много изящен”.
Пренесен е от планинските области на Централна и Южна Америка. При добро отглеждане цъфти до 3 пъти годишно – през пролетта, през есента и дори през зимата. Той е луковично растение от семейство Амарилисови. Има едри удължено овални листа с дълги дръжки и тъмнозелен цвят. Обикновено от една луковица излизат 2-4 листа, като на мястото на отмиращите се появяват нови. Едрата закръглена луковица е с диаметър около 5 см и е покрита с кафяви люспи. От нея излиза и дългият до 40 см цветонос, който е увенчан с 6-10 големи бели цвята. Те наистина много приличат на цветовете на нарциса, а освен това излъчват приятен аромат.
Еухарисите се развиват добре и цъфтят обилно, когато се пресаждат рядко – на 3-4 години. Те трябва да развият мощна коренова система и да обраснат с детки. По-честото пресаждане и отделянето на детките се понасят тежко от растението.
Съдовете, в които се отглежда еухарисът, трябва да са широки и не много дълбоки, тъй като кореновата систевма се разполага в повърхностния почвен слой, без да прониква на голяма дълбочина. Луковиците трябва да са напълно покрити с почва. Колкото по-гъсто са те една до друга, толкова цъфтежът е по-обилен. Почвата трябва да е съставена от равни части добре наторена с оборски тор градинска пръст, пясък и торф или листовка. Тя трябва да се поддържа умерено влажна, без да се мокри прекалено, за да не загниват корените.
След прецъфтяването еухарисът навлиза в период на относителен покой. Трябва да му се осигури температура около 14-16 градуса и минимално поливане. Преди поредния цъфтеж растението се пренася в помещение, където е по-топло – 18-20 градуса, и поливането става по-обилно.
Мястото, на което отглеждате това цвете, трябва да е осветено, без да се огрява от силното обедно слънце. Понася дори леко засенчване. Добре се справя със сухия въздух в помещенията, без да изисква оросяване. През лятото може да се зарови заедно със саксията в градината на шарена сянка. Тъй като поради рядкото пресаждане почвата се изтощава, трябва да се подхранва с разтворими торове през периода на активен растеж.
Тайните на успеха
Светлина: Обича по-слабо осветени места, без директно обедно слънце.
Вода: Полива се внимателно, а през периода на покой – съвсем оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма никакви претенции.
Подхранване: През усилената вегетация поне веднъж седмично.
Годжи бери, познато у нас и като мерджан, идва от Тибет, Монголия и Непал. Въпреки че в районите на естественото им разпространение тези растения са познати и използвани още от древността, то в начало...
Абутилонът е чудесно растение, което цъфти обилно и продължително с красиви едри цветове в разнообразна багра. При добро отглеждане нежните му мъхести листа образуват пищна корона, която краси дома д...
Замията е едно от най-редките растения на Земята. В природата се среща в някои райони на Мексико и в югоизточната част на Флорида. По външен вид напомня палма, но в действителност е от древното семейс...
Странно е, че рози растат в почти всички градини, но в много малко домове. Това не е заради липса на привлекателност – миниатюрните рози имат красиви цветове с диаметър 2-4 см, подобни на по-големите ...
Еукомис