Това южноамериканско растение е едно превъзходно растение за украса на зимни градини и отглеждане в стаята. Дифенбахията има прекрасти листа с цветист отенък, нерядко цъфти и при стайни условия, но цветовете в интерес на истината не представляват никакъв интерес от цветарска гледна точка. Това са неголеми, оцветени в жълто – зелено цветове. Затова не е нужно да серазвиват, а е добре още след като се появят да се премахнат.
Декоративната стойност на дифенбахията е нейните прекрасни листа. Има повече от 30 сорта, някой от които са неповторимо красиви. Към числото на най-добрите разновидности се отнасят D. Leopold, D. Schuttleworthiana, D. Jenmani, D. mirabilis, D. nobilis и др.
Видовете с листа на бели петна или с жълта окраска обичат да са светло, но не бива да се подлагат на пряка слънчева светлина. На пълна сянка виреят видовете с напълно зелени листа като D. humilis
През зимата ефенбахията изисква умерено поливане и нежните и листа да се поддържат чисти без прах, затова се налага често да се мият. Пресаждане може да се прави през пролетта. През лятото цветето трябва да се остави в стаята, но да се полива обилно и да се пази от ласките на слънцето.
Размножаването става чрез резници или чрез зелени стъблени резници дълги 5 – 7 см, по които има поне един възел.
Тайните на успеха
Температура: Умерена
Светлина: Приглушена през лятото и ярка през зимата
Поливане: Обилно от пролетта до есента, умерено през зимата
Влажност на въздуха: Висока, листата често трябва да се пръскат и от време на време да се мият
Присаждане: Всяка есен
Опасност: Млечният сок на растението съдържа стрихин, който е отровен, дразни кожата и лигавиците. Пазете се!
От няколкото жълти маргаритки, подходящи за цветния бордюр, хелиопсисът е с три предимства. Храстовидните растения са гъстостъблени, не трябва да се вадят и разделят на всеки няколко години, а и цвето...
С тази орхидея може да постигнете успех, ако спазвате две основни изисквания. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства, а през зимата кореновите шийки да се покриват с дебел мулч от борови игличк...
Идеалното място за това цвете е смесеният или храстовият бордюр. Големите дисковидни цветове са бели, зелени, розови или пурпурни в зависимост от сорта, а цъфтежът може да е от средата на зимата до кр...
Растението е добре познато като плевел, но култивираните му братовчеди не са толкова известни. В каталозите ще ги намерите трудно, най-вероятно ще откриете само S. subulata Aurea, но и тя е с ограниче...