Растения » Тибухина

 Тибухина
Tibouchina

Изключително красиво стайно растение с големи, изящни виолетови цветове. Тъй като изисква много и специални грижи, все още е предпочитана и известна само сред определен кръг любители цветари. Цветовете на тибухината са разположени по края на клончетата, широки са до 12см и са с ярък синьовиолетов цвят. Изобилието от цветове и продължителният период на цъфтене, на които може да се наслаждават само притежателите на зимни градини, компенсират краткия живот на единичните цветове. Атрактивни са и кадифените листа. Те са дълги около 15см, продълговати и овални, наситенозелени, с надлъжни жилки и фин мъх по горната страна. През есента по-старите листа се оцветяват красиво в червено. Тибухината расте изправена нагоре и се разклонява малко. Ако не се подрязва, долните листа опадват. В родината си достига височина 2-6м, а в голям съд около два метра.
Произход: Тропическа Америка.
Цъфтеж: От септември до юли с големи красиви виолетови цветове. Нейните листа са мъхести, плътно зелени и леко набръчкани.
Място: Защитено от пряка слънчева светлина, но същевременно топло. Не понася силно слънце и се нуждае от защита.
Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа умерена влага и до август се наторява през 14 дни. Не се допуска задържане на вода.
Други грижи: Жизнено се нуждае от постоянно свеж въздух. Не понася течение. Младите растения се прищипват често, за да се развият бухлато.
Презимуване: На светло и прохладно (5-10°С). Полива се малко. През зимата издънките се изрязват до тънките тазгодишни клонки. При необходимост се пресажда през май.
Вредители, болести: Рядко. При задържане на вода опасност от коренови гъбички.
Размножаване: Чрез резници , които се вкореняват при висока влажност или чрез разсаждане през март-април. Характерно е, че семената не се покриват, тъй като покълват на светло.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Хелиопсис

От няколкото жълти маргаритки, подходящи за цветния бордюр, хелиопсисът е с три предимства. Храстовидните растения са гъстостъблени, не трябва да се вадят и разделят на всеки няколко години, а и цвето...

Вейгела

Вейгелата (понякога я наричат диервила) се чувства най-добре, когато се подкастря всяка година и се отглежда в богата почва. Вирее почти навсякъде и геройски издържа на пренебрежението, на което е под...

Мащерка (тимус)

Мащерката има запазено място в повечето градини с билки, но като декоративно градинско растение се използва рядко, което е жалко, защото цъфти обилно в началото на лятото и се отглежда лесно. Може да ...

Ятрофа

Ятрофата от семейство Млечки (Euphorbiaceae) идва от горите на Централна Америка. Необикновеният й облик веднага привлича вниманието – силно издуто в основата стъбло, едри яркозелени листа и оранжеви ...

Начало