Сем. Букови – Fagaceae
Описание:
Високо до 40 м. дърво с тъмно сива напукана кора и червеникави клонки. Листата са последователни, обратно яйцевидни, неправилно врязани, почти седящи, отдолу ресничестомъхнати. Растението е еднодомно, като мъжките реси са увиснали, а женските цветове са събрани в гроздовидни съцветия на дълга дръжка. Плодът е жълъд - яйцевидно удължен, в основата си свит в чашка от сраснали люспи, с дълга дръжка, узрява на втората година. Цъфти м. май - юни.
Разпространение:
В самостоятелни или смесени гори до 1200 м н.в. в цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират корите на растението.
Бране и сушене:
Корите се белят от младите клонки ранна пролет при започване на сокодвижението м. февруари - март. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушените кори са лъскави, светлосиви или светлокафяви отвън, а жълтокафяви или червенокафяви отвътре, без миризма и със стипчив вкус.
Забележка: По същия начин се събират корите и от другите видове дъб.
Действие и употреба:
Билката има запичащо, противовъзпалително, противогнилостно действие. Употребява се при диария, дизентерия, малокръвие, рахит, кръвоизливи, силна и продължителна менструация, албумин, трахеит, ларингит, бронхит.
Външно: За бани при потене на краката, премръзване, хемороиди, кожни болести, за промивки при бяло течение.
Рецепта
1 каф. лъжичка ситно нарязани кори се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Дъб летен