Сем. Мъжкопапротови – Aspidiaceae
Описание:
Многогодишно спорово растение без надземни стъбла. Коренището е дебело, косо, като в задната си част постепенно умира, а в предната част излизат елипсовидни, двойноперести, дълбоко нарязани листа, дълги до 1 м. В основата назъбените части са ясно свързани. Листата отгоре са тъмнозелени, а отдолу - светлозелени с редки косми. Листната дръжка е жълтеникава, в долната си част покрита с ръждивокафяви люспи. Сорите (група спорангии) се намират от долната част на листата и имат бъбрековидна форма. Отначало са сиви, а след това стават кафяви. Спороноси м. юли - септември.
Разпространение:
Из сенчестите влажни места, из горите и храсталаците до 1800 м н.в. из всички наши планини.
Употребявана част:
За медицински цели се събира коренището на растението.
Бране и сушене:
Коренищата се вадят в ранна пролет, м. април, или наесен, м. септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените коренища отвън са тъмнокафяви, със слаба характерна миризма и стипчиво дразнещ вкус.
Действие и употреба:
Билката чрез съдържанието на флороглуциновите производни (главно филицина) действа парализиращо, а според някои автори - като протоплазмена отрова при тении, глисти и метил при човека и животните. Народната медицина препоръчва коренището при подагра и ревматизъм.
Външно: За бани при хемороиди.
Внимание! Отровно растение.
Огнивче