Сем. Грапаволистни - Borraginaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение, високо до 1 м. Стъблото е разклонено, грапаво и кухо, покрито с косми. Коренището е късо, с дебели и разклонени корени. Долните листа са елипсовидни, едри, стеснени към основата, с дръжки. Горните са седящи, ланцетни, силно окосмени отдолу и слабо отгоре, с мрежеста нерватура. Цветовете са лилави, по-рядко розови или бели, събрани в гроздовидни съцветия, с петлистна чашка, сраснала в основата си, петлистно сраснало в тръбица венче и 5 тичинки. Цъфти м. май - юли.
Разпространение:
Из влажните поляни, покрай реките и по ливадите до 900 м н.в. в цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират коренищата с корените.
Бране и сушене:
Вадят се корените на 2-3 годишни растения в ранна пролет, м. март - април, при развитието на билката или наесен м. септември - декември след узряването на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушената билка е с тъмнокафяв или с черен цвят отвън и с бял или бледожълт отвътре, с гладък лом, без миризма и със сладникаво слузест вкус.
Действие и употреба:
Билката има ранозаздравяващо, дезинфекционно и противовъзпалително действие. Употребява се при язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на костите, кашлица, бронхит, различни кръвоизливи.
Външно: За налагане при отоци, рани и навяхвания.
Рецепта
1 суп. лъжица нарязани корени се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Оман черен