Хемантусите от семейство Амарилисови са голям род – повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и е свързано с характерната окраска на цветовете при някои видове. Като стайни растения се от отглеждат 2 вида – белоцветният хемантус и хемантусът на Катарина.
Белоцветният хемантус, наричан също еленов език, има едра зелена луковица, леко сплесната странично. По-голямата й част стърчи над почвата. Забележителни са листата – от 2 до 6 на брой, разположени в двустранна розетка строго едни срещу други. Те са месести, дълги 15-20 см и широки 6-9 см, закръглени на върха, ресничести по краищата. Оцветени са тъмнозелено. Белите цветчета са събрани в плътно чадъресто съцветие на върха на дебела дръжка и са обкръжени от 5 бели прицветника. Жълтите им тичинки се открояват много ефектно.
Хемантусът на Катарина е твърде различен. Голямата му луковица също е наполовина над почвата. Листата са събрани в розетка, дългите им дръжки образуват лъжливо стъбло, високо до 15 см. Самите листа са тънки, дълги до 40 см и широки 15 см, светлозелени, вълнисти по краищата. На върха на 60-снтиметрови цветоноси се образуват огромни чадърести съцветия от оранжеви цветчета. Цветчетата са около 30 на брой, ярките им тичинки излизат далече напред. След прецъфтяването се образуват едри червени плодове, които допълнително увеличават красотата на цветето.
Хемантусите са светлолюбиви. Добре растат при южно изложение. През лятото предпочитат високи температури, през зимата понасят и 10-14 градуса. Поливането също се определя от сезона. През зимата се намалява, дори и ако цветето расте в топла стая. Сухият въздух на жилищнитепомещения е напълно подходящ.
Пресаждат се, когато съдът отеснее – веднъж на 3-4 години. Новата саксия също трябва да е широка и плитка, а луковицата се заравя в почвата до средата.
Размножаването става чрез дъщерните луковици, които се образуват в голямо количество около голямата луковица.
Хемантусите са вечнозелени растения. При добри грижи цъфтят 2 пъти годишно – в края на февруари и през август.
Тайните на успеха
Светлина: Предпочитат ярко слънчево огряване.
Вода: През лятото се поливат умерено, през зимата по-малко.
Влажност на въздуха: Трябва да е по-ниска.
Подхранване: Веднъж-два пъти през лятото.
Цветното зеле за късно есенно производство се засажда до към средата на юли. При късно разсаждане в години със студена есен много от растенията не образуват глави. Между растенията в реда се оставят 4...
Голямата площ може да се озелени с почвопокривни растения, които достатъчно бързо ще образуват плътен килим от листа и цветове. Няма да ви се налага и да чистите плевелите дори: почвопокривните растен...
Съвлакът се нарича още поветица, повитица, свлак, телеграфче и бяла рокличка. Ботаническото наименование е Convolvulus arvensis. Той спада към групата на кореново-издънковите плевели, извънредно упори...
Не е изключено поради влошаване на времето да не засадите всичките дръвчета, които сте купили. Когато се налага да почакате до прогнозираното хубаво време след някои и друг ден, може да ги съхраните, ...
Клеоме