Родът Плумерия съдържа 5 вида, широко разпространени по тихоокеанските острови, в Южна Америка, Калифорния и Мексико. Там растението израства като дърво с височина до 9 м. При нашите климатични условия се отглежда като контейнерно растение, което през зимата краси стаи и зимни градини, а през лятото – тераси и градини.
На дебелите сукулентни клонки се разполагат едрите кожести листа. Те имат отчетливо релефни жилки, които излизат от централната жилка. Краищата на клонките завършват с едри ароматни съцветия. Отделните цветчета са по краищата бели или розови, а към средата стават жълто-оранжеви. Те излъчват приятен аромат, особено сутрин, който може да наподобява цитруси, канела, гардения и зависи от условията на отглеждане.
След прецъфтяването плумерията завръзва плодове – заострени шушулки със зелен или кафеникав цвят. Те не стават за ядене.Семената, които се съдържат в тях, могат да се използват за размножение, но трябва да се знае, че бързо губят кълняемост.
През пролетта започва активното нарастване на плумерията. За да се развие добре и за да цъфти, й е нужно силно слънчево огряване. На по-слабо осветление листата започват да жълтеят и растежът силно се забавя. По това време започва и по-обилното поливане, което обаче не трябва да е прекалено. През есента количеството на водата постепенно се намалява а през зимата се полива рядко и оскъдно. Също през пролетта започва и редовното подхранване – отначало се дава азот, а по-късно – фосфор. Торовете се дават в разтворен вид на всеки 2-3 седмици и видимо се отразяват на растението.
Плумерията се размножава еднакво добре както със семена, така и с резници. Обаче получените от посев растения растат бавно и цветове от тях може да се очакват не по-рано от три години. Вкоренените резници бързо образуват дръвче, което в зависимост от грижите за него ще зацъфти само след няколко месеца. Резниците на плумерията имат преимуществото да се запазват цели месеци свежи и се вкореняват лесно във влажен пясък или лека почва. Това става обикновено за 50-70 дни. Това, че резникът е цъфнал, не означава обаче, че се вкоренил. Наличието на корени се доказва само от интензивното развитие на листата.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно и пряко слънчево огряване.
Вода: През пролетта и лятото – умерено поливане, през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: Предпочита сух въздух.
Подхранване: През лятото на 2-3 седмици.
Ако новите листа стават все по-дребни, старите жълтеят и капят, растението страда от недостиг на хранителни вещества, нужно е да се пресади в богата хранителна почва. Появят ли се по листата жълти п...
Османтусът (Osmanthus) е от сем. Oleaceae. Родът включва 15 вида декоративни дървета и храсти, срещани да растат в Азия. Като саксийно растение се отглежда само един от тях - O. heterophyllus, който ...
Течните комплексни торове за листно подхранване се използват в овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството и др. Те се прилагат профилактично - когато се очаква растенията да преминат критичен ...
Кладардисът (Cladardis elongatulus) e много опасен неприятел по розата. Той нанася щети най-вече на младите растения в новите розови насаждения. Неприятелят е малко насекомо, което развива едно поко...
Остеоспермум