Напоследък по магазините се появи посадъчен материал от възхитителни растения с красиви цветове под името зантедехия (Zantedeschia). Това не е нищо друго освен добре познатата ни кала. Тези с белите прицветници са на етиопската кала, с жълтите - на кала елиотиана, а с розовите – на ремановата кала. При междувидовите хибриди има и оранжеви, карминени и даже лилави цветове. Растението от семейство Ароидни произхожда от блатата на Южна Африка. Името си дължи на италианския ботаник Зантедески.
При покупката на клубените не се доверявайте на цвета върху рекламната фотография. Обикновено дори при най-добри условия не можем да получим този наситен жълт или розов цвят от картинката. Освен това след опрашването околоцветникът задължетелно придобива зелен цвят. Но не се огорчавайте – различните оттенъци на зеленото между листата и прицветника създават приятна хармония за очите. Листата също са много декоративни. Те са на дълги дръжки, стреловидни, а при много сортове са покрити със сребристо-бели или розови полупрозрачни петна. Клубенът непременно трябва да е твърд и да се виждат живите растежни пъпки. До края на март е крайното време да го засадите, а междувременно може да го запазите в отделението за зеленчуци на хладилника. Почвата трябва да е тежка и богата на хранителни вещества. Саксията трябва да е голяма, в противен случай калата може и да не цъфне. Клубенът се засажда на 10 см дълбочина. Почвата се намокря добре и съдът се поставя в подложка, в която постоянно трябва да има 3-5 см вода. Появят ли се листата, трябва редовно да се пулверизират. Тогава започва и подхранването. В началото се дават азотни торове, а след като цъфне – фосфорни и калиеви. Растението изисква силно слънчево огряване. След като прецъфти, поливането рязко се намалява. Листата трябва постепенно да увехнат. Тогава клубенът се изважда, почиства се от листата и пръстта и се прибира в хладилника, като се покрива със сух торф или пясък.
Зантедехията задължително се пресажда всяка година в нова почва, дори да се отглежда целогодишно. Тогава се разделят клубените, за да се размножи растението. Най-добре е да се разчупват, като всяка част трябва да има поне една растежна пъпка. Частите се подсушават няколко дни и тогава се засаждат, като
отначало се полива по малко.
Тайните на успеха
Светлина: Обича слънцето.
Вода: Почвата трябва да е мокра.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: През време на растежа.
Ако имате в двора си касисови храсти, вгледайте се по-внимателно за евентуално нападение от този неприятел (Eriophyes ribis). Много е опасен. Освен че нанася пряко щети, распространява и вирусната бол...
Чемширът се отглежда с търпение, защото е бавнорастящ, но живее до 700 години. Не е взискателен към почвите - колкото и да са бедни и лишени от влага, но изисква въздушна влага. Среща се както на прип...
Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с о...
Главестото зеле се отнася към студоустойчивите култури. Оптималната температура за растежа и развитието на растенията е 16-18°С. Във фаза розетка добре вкоренените растения при някои сортове издържат ...