Южна Африка е родина на много от най-обичаните цветя от семейство Ирисови – гладиоли, фрезии, монтбриеции... От там произхожда още един прекрасен представител на семейството, който съвсем незаслужено все още не е достатъчно популярен – лаперузията.
Родът Лаперузия, наречен в чест на френския изследовател и пътешественик Лаперуз, включва около 60 вида.
Като саксийно цвете се отглежда алената лаперузия (Lapeirousia cruenta) – изящно многогодишно клубенолуковично растение, обитаващо в родината си обраслите с гори планински клисури.
Яйцевидната клубенолуковица на втората година става плътна и се покрива с тънки мрежести люспи. Мечовидните листа с ясно изразена централна жилка са двуредово разположени и достигат на дължина от 15 до 30 см. Яркочервените цветчета са с диаметър около 1,5 - 2 см и са събрани в едностранни класове. Трите им долни листчета имат тъмно петно в основата си. От основата на цветното гърло излизат къси тичинки с тесни удължени прашници.
Лаперузията цъфти през пролетта – от март до май. Всяко съцветие наброява от 6 до 12 цвята, всеки от които издържа около 3-4 дни. Едновременно се разтварят по 4-5 цветчета – както при фрезията. Плодовете – кръгли кутийки, узряват през май-юни. Семената са вишневи на цвят, до 0,3 см в диаметър.
След прецъфтяването листата постепенно завяхват и изсъхват. Настъпва периодът на покой. Поливането се разрежда съвсем и саксиите се прибират до есента на сухо и прохладно място. През октомври цветето се пресажда в смес от равни части градинска почва, торф, добре угнил оборски тор и пясък. Малките дъщерни луковички се отделят и се засаждат като самостоятелни растения. Растенията, получени от семена, зацъфтяват още през първата година. Засяването става в смес от равни части торф и пясък. Малките растения се пикират в същата почвена смес, която се използва при пресаждането.
През лятото лаперузията може да се отглежда на балкона или в градината. Мястото трябва да е слънчево и добре дренирано. За през зимата клубенолуковиците се прибират в сухо и прохладно помещение без минусови температури.
Тайните на успеха
Светлина: Растението е много светлолюбиво.
Вода: Изисква редовно поливане.
Влажност на въздуха: Не много висока.
Подхранване: Само в млада възраст.
Есенното производство на броколи е най-перспективно за нашите условия. За разсад се сее през втората половина на юни. Така главите ще се образуват в по-прохладно време (септември-октомври) и при скъся...
Летните градушки могат да нанесат непоправими щети на овощните градини. В зависимост от силата на градушката много листа от филизите, леторастите, клончетата с цветове и завръзи могат да бъдат съборен...
Чемширът се отглежда с търпение, защото е бавнорастящ, но живее до 700 години. Не е взискателен към почвите - колкото и да са бедни и лишени от влага, но изисква въздушна влага. Среща се както на прип...
Качествено грозде се получава, когато десертните сортове не са претоварени с плод. Тогава зърната са едри, вкусни, а гроздовете красиви. Обикновено прореждането се извършва на два пъти. Първото е заед...
Прунела (пришница)