Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината. Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30 см, бухнали съцветия. Това е
един от най-обилно и най-продължително цъфтящите видове храсти. Цъфтежът му започва през юли и завършва в късна есен. Най-напред цветовете са зеленикаво-бели, по-късно бели, а през есента стават розови.
През лятото се прави втора резитба
Това цвете е особено популярно, но за съжаление не всички знаят как правилно да я отглеждат и размножават. През пролетта трябва да се режат едногодишните филизи и всички слаби и дребни клонки. В средата на лятото отново се извършва подрязване, а отрязаните клонки се използват за резници. Най-големи съцветия се получават, ако през пролетта се изрежат до основи всички стъбла, като се оставят няколко най-силни. Те се привързват за някаква опора. Същевременно се оформят и стъблата, като стремежът е да се постигнат най-ефектни форми на хортензиите: двугодишно растение се привързва за колче и се изрязват всички странични израстъци.
Цветовете може да се обагрят изкуствено
Хортензията обича плодородна, леко глинеста почва с кисела реакция, обилно поливане и шарена сянка. Тя възприема добре органични и минерални торове, които се внасят обикновено през първата половина на лятото. Но вар и пепел категорично не се понасят от хортензията. През пролетта растението може да се натори с торф, угнили листа и суперфосфат. И още една особеност, цветовете на хортензията могат изкуствено да се обагрят. Ако преди цъфтенето растението се полива с алуминиева стипца, белите цветове ще станат светлосини, а розовите - светлолилави. Ако в почвата се вкарат железни соли или се забие пирон до корена, цветовете ще станат сини.
Хортензията живее дълго - до 50 години. Тя изглежда добре на цветната леха, но не търпи съседство с други едри храсти или дръвчета: корените й са дребни и не й достига влага.
Размножаване
Когато стъблото достигне желаната височина, връхната пъпка се пречупва, за да оформи зелените резници, които се изрязват с остър нож под ъгъл до 25 градуса, трябва да имат един-два възела. Долните листа се изрязват изцяло, а горните -наполовина. Това се извършва при облачно време или рано сутрин, тъй като не трябва да се допусне никакво повяхване на резниците. Те се засаждат на дълбочина 1,5-2 см в оранжерия или сандъчета, в торф, поръсен отгоре с речен пясък, чийто слой е 3-4 см.
Резниците се поставят на сянка и се пръскат с вода 1-2 пъти дневно. След три-четири седмици те се вкореняват. По-късно постепенно трябва да се приспособяват към условия на открито. Младите растения се зазимяват, като се покриват със сухи листа. Много добре се вкореняват хоризонтални отводи, особено едногодишни.
С това нежно име и още с „Венерина пантофка” по цял свят наричат растението калцеолария хибрида. Повод за това дава особеното устройство на цветовете. Те са сложни, съставени от две устни: долна - го...
Заливането на почвата е най-честата причина за гибел на стайните растения. Най-добре е, разбира се, да не допускате това да се случи, но ако се е случило вече, ще ви научим как да го спасите. Спа...
Дълго време орхидеите се считаха за растения, които трябва да се отглеждат само от опитни цветари и трябва да има за тях специални помещения. С времето обаче се оказа, че тези красиви цветя може да се...
Рамбутанът (Nephelium lappaceum) е плодно дърво от Малайския архипелаг и Югоизточна Азия. Обикновено е висок 6-7 м, макар че понякога достига и до 20. Листата му са перести, а цветчетата – малки, събр...
Как да се грижите за цикаса