В овощарската практика се режат и стари клони, но най-често обект на резитба са клонките. Има различни видове клонки и поне някои от тях трябва да се познават, за да има полза от резитбата.
Ако се вгледате по-внимателно в клонките на ябълката и крушата, може да видите т. нар. къси клончета. Наистина са къси, само 1-3 см, и на върха си завършват с плодна пъпка. Те не се режат.
Има клончета, чиято дължина достига от 10 до 30 см, които на върха си имат също плодна пъпка, но имат и странични, които са листни . Наричат се слаби клончета. Те също не се режат, но през следващата година на тях се образуват клончета с плодни пъпки и тогава се съкращават, за да се регулира количеството на плодовете.
Типични за ябълката и крушата са т. нар. торбести клончета. Оправдават името си с удебеления, прилични на торбички. От тях израстват къси клончета, които завършват с плодна пъпка. Израстват и по-дълги, които също имат плодни пъпки. Така се получава сложна плодна клонка. Торбестите клонки са изключително ценна плододаваща дървесина, живеят по 12-15 години. Най-често не подлежат на резитба, но със застаряването се режат за регулиране броя на плодовете и за подмладяване
За костилковите видове много характерни са т. нар. майски букетчета. Те са къси, със скупчени като в букет цветни пъпки, а на върха си имат листна. Те са силно скъсени при черешата и вишната и слабо удължени при прасковата, сливата и др. Майските букетчета на черешата дават много ценни плодове, но при прасковата не е така. От няколкото плода, образували се по тях, се оставя само един, а другите се откъсват в млада възраст.
На костилковите видове ще различите и тънки клонки, дълги 10-20 см, с растежна пъпка на върха, а страничните са плодни. Това са т. нар. плодни клонки. По тези видове се развиват и клонки с плодни и растежни пъпки, разположени по тройки — две плодни, а в средата растежна. На върха винаги е растежна. Това са т. нар смесени клонки. Те имат голямо значение за плододаването. При прасковата се режат по специален начин, за да се получат от тях едри и сочни плодове.
Овощните дръвчета имат и други видове клонки. Невъзможно е да се опишат всичките в няколко реда, но за любителя може би най-важните са изброените по-горе.
• Много бъркат градинарите, които внасят прекалено дълбоко торовете. Най-добре е да се наторява на дълбочина една лопата. Ако дълбочината е 40 до 50 см или повече, кислородът няма да има достатъчен до...
Растителната пепел е калиево-фосфорно-калциев тор: Най-голямо обаче е съдържанието на калий. Той е във вид на калиев карбонат, лесно разтворимо във вода съединение, което влияе добре на всички растени...
Импациенсът или циганчето, както е популярно у нас, е едно от любимите и най-широко отглежданите цветя в Европа. Зимно време със саксии от този вид хората украсяват стаите си, a през лятото - балкони,...
Mихелията (Michelia champaca) е сред най-красивите растения от семейство Магнолиеви. Цветовете й се използват при направата на един от най-скъпите парфюми Joy. Необикновено ароматните оранжеви цветове...