Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите листа обгръщат изправените разклоняващи се стъбла. Напролет по тях се появяват дълги увиснали камбанки с тесни и извити венчелистчета.
Сортове: Най-често срещаният вид е У. грандифлора - височина 45 см, жълти тръбести цветове (5 см) през април - май, след тях се появяват плодчета. Сортът Pallida е с бледожълти цветове. У. перфолиата прилича на У. грандифлора, но листата и цветовете й са доста по-дребни, а стъблото като че ли минава по средата на листа. У. сесилифолия е с кремави цветове (2,5 см).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през лятото.
Поповото прасе (Gryllotalpa gryllotalpa) е повсеместно разпространен неприятел в страната. Нанася особено големи повреди в лехите, тютюна, парниците и зеленчуците. Зимува като възрастно насекомо и лар...
Започват да зреят в края на лятото. През есента могат да се наберат зрели плодове или въззелени за доузряване, както, разбира се, и зелени за различни туршии. Стават навсякъде, но най-добри резултати ...
Цинията (Zinnia elegans) е едно от предпочитаните есенни цветя в българската градина. Тя е култура, която има многобройни сортове с различна форма и оттенък на цветовете. Растението изисква слънчево, ...
Безплодието при овощните растения е често явление. Една от проявите на безплодие е младенческата стерилност. Нейната продължително е в зависимост от видовите особености. При ягодоплодните и прасковата...
Шефлера