Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Обикновена практика е, най-вече поради незнание, след беритбата на плодовете малините да се оставят свободно да растат и да се сгъстяват. Ако и вие сте постъпили така, повече не може да отлагате. П...
Сивото гниене /Botrytis cinerea/ е често срещана и опасна болест по гроздето. При дъждовни години особено през лятото и при силно чувствителни към болестта сортове то може да причини значителни за...
Ниските или високите температури под или над определени граници водят към повреждане на отделните органи на лозата. По-голяма опасност представляват ниските температури. Издръжливостта на пъпките, пръ...
Издребняването на пипера е признак на вертицилийното увяхване. Тази болест започва да се проявява около началото на цъфтежа. В по-ранните фази на заразяване се изразява в слаб растеж, къси междувъзлия...
Лептоспермум