Спиреите са популярна група от бързорастящи храсти, които се гледат лесно и цъфтят обилно. Цъфтящите през пролетта видове са с дребни бели цветове, събрани в гроздове на извити стъбла. Цъфтящите през лятото видове обикновено са розови или червени; дребните цветове се появяват в плоски съцветия, овални куполи или изправени класове. Някои от сортовете, които пускат издънки, може бързо да образуват гъсталаци. Годишното подкастряне е задължително.
Сортове: S. arguta достига около 1,8 м височина; клонките й се отрупват с бели цветове през април и май. Цветовете на S. thunbergii се появяват по-рано и листата остават на храста почти през цялата година. S. prunifolia Plena е с малки кичести цветове през май, листата стават яркочервени наесен. Напролет цъфти и високата S. vanhouttei (2,4 х 1,8 м), която може да се използва за жив плет. В лятноцъфтящата група най-известна е S. bumalda Anthony Waterer - 60-сантиметровият храст с плоски съцветия от яркорозови цветове се среща често от юли до септември. Младите листа на Goldilame са оранжеви и жълти. За алпинеума изберете джуджета с розови цветове - S. japonica Alpina или Bullata. Най-ефектен от лятноцъфтящите видове е S. billardii Triumphans (2,4 м, пурпурнорозови класове).
Място и почва: Вирее най-добре в плодородна почва, на слънце или полусянка.
Подкастряне: На цъфтящите през пролетта сортове трябва да се отстранят старите и слабите стъбла, когато цветовете повехнат. Лятноцъфтящите видове трябва да се подкастрят повече - рано напролет подрежете стъблата до няколко сантиметра над почвената повърхност.
Размножаване: Заложете резници в сандъче през лятото или навън през есента.
Някои градинари не са съвсем доволни от купените през пролетта семена - скъпи, а в някои случаи и с ниска кълняемост. Не са малко и онези, които са останали изненадани, защото са очаквали по-различен ...
Няколко вида молци са изкушени от червения пипер. Молецът по сушените плодове, който напада също ядки, зърно, семена, хлебни изделия, сушени билки силно вреди на подправката. Дребната пеперуда е оцвет...
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...
Ериката е малко храстче, което на височина достига до 50-60 см. Има тесни листа и тръбести цветчета, бели или бледорозови, събрани в гроздчета на върха на разклоненията. Храстчето цъфти обикновено пре...