Хостата се отглежда както заради цветовете, така и заради листата. Камбанковидните или тръбести цветове (2,5-6 см) са разположени от едната страна на цветоносните стъбла, които обикновено са безлистни. Най-разпространената багра е лилава, но има бели, виолетови и пурпурни сортове. През лятото цветовете са ефектни, но хостата се отглежда предимно заради листата, които са от копиевидни до почти кръгли и от бледожълти до почти сини; някои са с най-различни шарки. Под дървета или храсти в смесен бордюр през лятото хостата образува ефектен „килим". Може да се разположи и на други места, стига да има полусянка - във влажна почва до воден басейн или в алпинеум. Сортовете с големи и ефектни листа засадете в контейнери като фокусни растения. Растението се използва като почвопокривно само за част от годината, а напролет младите листа може да пострадат от охлюви и силни ветрове.
Сортове: Каталозите и градинските центрове предлагат голямо разнообразие от хости - винаги трябва да четете описанието, тъй като по-старите листа може да се различават от младите. Височина на туфата 15-90 см, цъфти през юни - август. За много сенчесто място изберете изцяло зелен сорт като Н. Royal Standard (сърцевидни листа, бели цветове), X. вентрикоза (сърцевидни листа, лилави цветове), Н. sieboldiana Elegans (сърцевидни листа, бели цветове) и X. ланцифолия (копиевидни листа, пурпурни цветове). Пъстролистните и синьо-листните видове виреят добре на полусянка - широко разпространени са Н. fortunei Albopicta (кремави листа със зелени краища), Aureomarginata (зелени листа с кремави краища), Н. Ground Master (зелени листа с бели краища), Н. Halcyon (сини листа), Н. Blue Angel (сини листа), Н. Francee (зелени листа с бели краища) и Н. Wide Brim (зелени листа с кремави краища). Изцяло жълтите сортове имат нужда от слънчево място с малко сянка по обед - потърсете Н. Golden Prayers, Н. Piedmont Gold и Н. Zounds. Джуджета за алпинеума са Н. Blue Moon (10 см, сини листа) и Н. Ginko Craig (22,5 см, зелени листа с бели краища).
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Чемширът се отглежда с търпение, защото е бавнорастящ, но живее до 700 години. Не е взискателен към почвите - колкото и да са бедни и лишени от влага, но изисква въздушна влага. Среща се както на прип...
Смокинята е едно от най-старите плодни растения на планетата. За нея, заедно с гроздето и маслината, се говори още в Стария завет. В Палестина и Месопотамия е била отглеждана преди 5000 години пр. н.е...
Долните листа на дифенбахията изсъхват и опадат. Оформя се дълъг гол ствол.Това е естествено състояние при дифенбахията - долните листа с възрастта да изсъхват и да се отчупват, а отгоре постепенно по...
Биологичната същност на някои зеленчукови растения дава възможност да се засяват пред прага на зимата. Такива например са салатите, магданоза, копъра, морковите, грахът, баклата. Първата половина на д...
Баптисия