Манетията е изящна лиана с меко, разклоняващо се стъбло. Произхожда от Южна Америка, където образува обсипани с ярки цветове гъсталаци. Като стайно растение се отглежда издутата манетия (M. inflata). Тя достига на дължина до 2 метра и се нуждае от опора или решетка, около която да се увива. Яркозелените й листа са с яйцевидна форма, разположени срещуположно на къси дръжки. На дължина достигат 4-5 см и плътно покриват стъблата. Цветовете са тръбести, дълги около 2 см. Обагрени са в яркочервено, като връхчетата им са жълти. При добро отглеждане цъфти непрекъснато през цялата година.
За да се развива добре, манетията трябва да се разположи на много светло място, където поне няколко часа слънцето я огрява пряко. Чувства се прекрасно, когато има опора за катерене, но може да се отглежда и като ампелно растение във висяща саксия.
Температурата през лятото трябва да е около 20-25 градуса, а през зимата може да е и по-ниска, но да не пада под 12 градуса. През лятото може успешно да украсява и балкона, стига да не е много припечен.
Всяка пролет растението се пресажда в лека и богата почва. На саксията се прави солиден дренаж, тъй като излишната почвена влага може да погуби лианата. Но въздушната влажност трябва да е висока – нужно е редовно оросяване. Може и саксията с подложката да се постави в широк съд, пълен с вода. Не бива да се допуска и силно засушаване на почвата, защото листата ще пожълтеят и ще окапят. Водата за поливане трябва да е хладка. В периода на активно нарастване – през пролетта и лятото, през 2 седмици се правят подхранвания с малки дози разтворими торове за цъфтящи растения. През зимата торове не се дават.
За да не се оголват стъблата, върховете им се прищипват, с което се предизвиква разклоняване.
Размножаването става със стъблени резници, които се вземат през пролетта – февруари-март. Те се вкореняват лесно и новите манетии ще цъфнат още на следващата година.
Манетията е любима плячка на различни вредители, затова трябва да се наблюдава
и при нужда бързо да се вземат мерки.
Тайните на успеха
Светлина: Много светлолюбива, понася пряко слънце.
Вода: Полива се редовно и умерено.
Влажност на въздуха: Висока, изисква оросяване.
Подхранване: 2 пъти месечно през лятото.
Колорадският бръмбар е един опасен неприятел по картофите, патладжана и доматите. Притежава висока плодовитост и се храни обилно с разнообразна растителна храна. Възрастното насекомо е сравнително гол...
Бреят (Tamus) е от семейство Диоскорея. Родът наброява 5-8 вида, основно разпространени в Индо-Малайската област. Болшинството видове от този род имат лекарствени свойства. В културното цветарство има...
Свободнорастящата корона се прилага в личния двор, вила или върху малка площ, където процесите на резитба и беритба на плодовете няма да се механизират. Тази резитба се характеризира с това, че до вс...
След като приберете ранните картофи, краставици, тиквички, на освободените до края на юли площи, може да си засеете спанак за есента. Почистете мястото от растителните остатъци, прекопайте с права лоп...
Гипсофила (мишорка)